— Не бързай толкова, Джон. Пийт Банинг е обработвал земята на сестра си, както е обработвал своята, и й е давал половината от приходите. И двете части идват от едно и също място — от техните родители, от родителите на техните родители и така нататък.
— Това е безумие, Бърч. Флори няма нищо общо с убийството на Декстър Бел и ти го знаеш. Нелепо е нейната земя изобщо да се включва в сметките. Ако си на друго мнение, опитай се да й наложиш възбрана.
— Нищо не можем да направим, докато стискаш стария Ръмболд за шията.
Джон се усмихна и каза:
— Той е блестящ юрист. Един от най-добрите.
— Може би, но върховните съдии в Джаксън не останаха впечатлени. Няма да се съгласим на петдесет хиляди, Джон.
— Аз предложих цифра, сега е твой ред.
— Най-малко сто хиляди — намеси се хладно Маклийш. — Честно казано, Джаки заслужава повече, защото трябва да платим на господин Дънлап.
— Сто и двайсет хиляди, Джон — уточни Дънлап. — Хонорарът ми ще е процент от обезщетението, спечелил съм си го честно и почтено. Свърших страхотна работа за клиентката си и не искам моето възнаграждение да я ощетява.
— Свърши страхотна работа, Бърч, дума да няма. Но тази цифра е много по-висока от онова, което можем да си позволим. Никоя банка няма да ни даде повече от седемдесет и пет хиляди за земята и къщата на Пийт. Земята на Флори е неприкосновена.
— Предлагаш ми седемдесет и пет хиляди, така ли? — попита Дънлап.
— Още не, но би ли приел такава сума, ако я предложим?
Маклийш поклати глава и каза:
— Не.
И двамата адвокати умееха да преговарят добре и беше очевидно кой има надмощие. Джон знаеше, че когато плуваш срещу течението, понякога е от полза да размътиш водата.
— Виж, Бърч, децата наистина биха искали да запазят къщата, тя е единственият им дом. Знаеш за майка им и за нейните проблеми. Има вероятност някой ден Лайза да се прибере и е от огромно значение да се върне в дома си. Може ли да обсъдим евентуалното отделяне на къщата и на другите сгради от селскостопанската земя? Работя над скица, която оставя само четири акра около къщата, градините, обора и други подобни, а клиентката ти може да вземе останалото.
— Собственост върху фермата без четири акра, така ли? — попита Дънлап.
— Нещо такова. Просто проучвам възможностите.
— Колко са склонни да платят за четирите акра?
— Къщата е оценена на трийсет хиляди — определено доста високо. Те са още деца, които се опитват да си запазят нещо.
— Как ще обслужват ипотеката на къщата?
— Хубав въпрос. Ще го измислим. Флори може да им помогне.
Най-голямата пречка пред това предложение нямаше да бъде спомената. Джаки Бел искаше къщата. Всъщност тя искаше къщата много повече от земята. Любовникът й си се представяше като заможен фермер и вече броеше парите, но Джаки искаше хубав дом.
Маклийш поклати глава и каза:
— Няма да стане. Тези четири акра струват почти колкото селскостопанската земя. Не можем да приемем.
Говореше като човек, на когото се полага каквото щеше да получи — в конкретния случай безценната земя на едни от най-почтените хора, които Джон Уилбанкс познаваше. Той презираше Маклийш заради наглостта му.
— Е, изглежда, няма какво повече да обсъждаме — каза Джон.
Към края на септември Върховният съд на САЩ разби на пух и прах няколко неоснователни молби за изслушвания. Единия ден закова последния пирон в ковчега на обжалването на Банинг на присъдата, издадена от федералния съд, а на следващия отхвърли обжалването му относно отменената присъда на Ръмболд.
Пътят за разглеждане на молбата на Дънлап за налагане на съдебна възбрана върху имота беше разчистен, или по-точно, би трябвало да е разчистен. Препятствието беше самият съдия, а Ръмболд откачаше все повече с всеки изминал месец. Дънлап викаше, крещеше и настояваше за скорошна дата за заседание. Ръмболд, почти глух, не чуваше нищо.
А после умря. На 9 октомври 1949 г. Абът Ръмболд се предаде на старостта и си отиде на осемдесет и една години. Издъхна спокойно в съня си, или както предпочитаха да се изразяват чернокожите, „събуди се мъртъв“. След трийсет и седем години на съдийското място той беше върховният канцлер на щата. Джоуел пристигна с колата от университета и присъства на погребението му в баптистката църква заедно с Джон и Ръсел Уилбанкс.
Службата беше в памет на човек, живял дълго, щастливо и продуктивно. Имаше малко сълзи, много хумор и приятното усещане, че един светец просто си е отишъл у дома при Господ.