— Не. Не обичам да пътувам с много багаж.
Той погледна в огледалото и каза:
— Красива рокля.
Лайза вдигна чантата си и каза:
— Винаги като пътувам, си нося един колт и умея да го използвам. Да не ти хрумне някоя глупост, че ще съжаляваш.
— Извинете, госпожо. — Когато излязоха от града, той отново събра смелост да я заговори: — Искате ли да пусна радиото?
— Ами да, каквото искаш.
Той пусна радиото, смени няколко станции и намери кънтри музика.
* * *
Вече беше тъмно, когато Хилсабек най-накрая се свърза с Джоуел. Обясни му какво се е случило и призна, че търсенето е било безрезултатно. Джоуел беше зашеметен от мисълта, че майка му е на свобода и прави нещо, което явно е планирала. Вкамени се от страх и не беше сигурен накъде да тръгне. Дали да отиде в Джаксън и да се включи в търсенето? Или в Мемфис, закъдето смятаха, че е тръгнала? Или в Клантън? Или просто да седи и да чака? Звънна на Стела и я увери, че всичко ще е наред. Трябваше да се обади и на Флори, но реши да почака. Телефонът й все още беше закачен на обща линия с десетина други и подслушващите щяха направо да обезумеят от новината, че Лайза Банинг е избягала от „Уитфийлд“.
Цял час Джоуел крачи из апартамента си, несигурен как да постъпи, и чакаше да му се обадят, че са намерили майка му и че тя е добре. Звънна в шерифството в Клантън, но никой не вдигна. Сигурно старият Тик Поули спеше дълбоко. Ако ще всички арестанти да тръгнеха да бягат, Тик нямаше да разбере.
Накрая се свърза с Никс Гридли на домашния му телефон и му предаде последните новини около Лайза. Никс изрази съчувствие и обеща да отиде да съобщи на Флори.
Когато таксито се отклони от главния път по алеята към фермата на Банинг, Лайза каза на шофьора да спре. Плати му петнайсет долара, благодари му и слезе. Щом той се скри от поглед по пустия път, тя бавно тръгна, макар че беше тъмно като в рог и едва виждаше чакъла пред себе си. В къщата не светеше никъде, нито пък в стопанските постройки. В далечината се виждаше мъжделива светлина от един прозорец на малката къща, където Нинева и Еймъс живееха от цяла вечност. Докато се придвижваше почти слепешката по чакъла, пред очите й се очерта силуетът на къщата. Прекоси предната морава, после верандата и натисна бравата. Беше заключено, което бе необичайно. В провинцията никой не си заключваше вратата.
На Лайза й се искаше да огледа цветните лехи и храстите, да види какви промени са настъпили за три години и половина, но беше безлунна облачна вечер. Мина отстрани и видя пикапа на Пийт, паркиран точно където той го оставяше. Знаеше, че Джоуел е взел понтиака. Лайза прекоси изсъхналата трева в задния двор. От запад полъхна, тя потрепери и разтри ръцете си. Задната врата беше отключена. Лайза влезе в дома си и застана в кухнята, закова се на място от силния познат мирис, който я порази: смесица от цигарен дим и кафе, препържен бекон, плодови пайове и сладкиши, гъсти яхнии с телешко и еленско, които къкреха на печката на Нинева дни наред, пара от консервирането на варени домати и десетки зеленчуци, мокра кожа от ботушите на Пийт в ъгъла и сладникавата миризма на самата Нинева. Силните миризми зашеметиха Лайза и тя се облегна на плота.
В тъмното чуваше гласовете на децата си, които се смееха на закуска, а Нинева ги гълчеше и ги гонеше от печката. Виждаше Пийт, седнал на масата в кухнята с кафето и цигарите си да чете вестника от Тюпълоу. Облакът, закриващ луната, се отмести и през прозореца нахлу слаб лъч. Лайза напрегна взор и различи кухненската маса. Вдиша бавно през носа, пое сладостните аромати на предишния си живот.
Изтри няколко сълзи и реши да не пали лампата. Никой не знаеше, че е тук, а светлината щеше да привлече внимание. В същото време й се искаше да види цялата къща, да провери какви ги е вършила Нинева. Дали съдовете бяха измити и подредени, където им е мястото? Имаше ли прах по масичките? Какво бяха направили с вещите на Пийт — с дрехите му в гардероба, с книгите и документите му в кабинета? Смътно си спомняше разговор с Джоуел за това, но никакви подробности.
Влезе в дневната и се отпусна на коженото канапе, което на допир и мирис беше точно каквото го помнеше. Първият й спомен от него беше може би най-лошият. Джоуел беше от дясната й страна, Стела — от лявата, и тримата се взираха ужасени във военния, който им съобщи новината, че Пийт е изчезнал и го смятат за мъртъв. 19 май 1942 г. Друг живот.
Фарове пробягаха по прозорците и я стреснаха. Тя надникна между завесите и видя как една полицейска патрулка пълзи по алеята, после завива по страничния път към къщата на Флори. Колата се скри и Лайза разбра, че търси нея. Зачака и двайсет минути по-късно колата отново се показа, мина покрай къщата и се отправи към шосето.