— Защо, Лайза? Историята не е приятна.
— Защо ли? Защото е много важна част от живота ми, не си ли съгласна? Съпругът ми уби нашия свещеник и го екзекутираха, а аз не знам никакви подробности. Хайде, имам право да знам. Разкажи ми историята.
Флори сви рамене и заразказва.
Едно събитие водеше към друго и тя продължи. Животът в ареста, изслушванията в съда, реакциите на хората в града, статиите във вестниците, процесът, екзекуцията, погребението, ветераните, който още се отбиваха на гроба.
Понякога Лайза плачеше и триеше лице с опакото на дланите си. Друг път слушаше със затворени очи, сякаш си представяше ужасите. Понякога простенваше и се залюляваше. Задаваше малко въпроси, направи само една-две забележки.
— Нали знаеш, че той дойде да ме види в деня, преди да го екзекутират?
— Да, помня.
— Каза, че още ме обича, но никога няма да може да ми прости. Какво ще кажеш за това, Флори? Много любов, но недостатъчно прошка. Не можеше да ми прости дори изправен пред неизбежната си смърт.
— Какво да ти прости? — Флори успя да зададе най-важния въпрос.
Лайза затвори очи и облегна глава на възглавницата. Устните й се движеха, като че ли мълвеше нещо, разбираемо само за нея. След това напълно притихна и застина.
— Какво да ти прости, Лайза? — тихо повтори Флори.
— Имаме да си говорим за толкова неща и аз искам да го направя, защото няма да живея още много. Има ми нещо, Флори, не е само лудостта. Дълбоко в тялото ми има болест и се влошава. Може да е рак, може да е нещо друго, но знам, че е там и расте. Лекарите не могат да го открият, но аз го усещам. Може да ме тъпчат с лекарства и да успокояват нервите ми, но нямат нищо за моята болест.
— Не знам какво да кажа, Лайза.
— Не казвай нищо. Само слушай.
Минаха часове, а Джоуел никакъв го нямаше. Лайза като че ли забрави за него, но Флори знаеше прекрасно, че той би трябвало да е пристигнал.
Лайза се изправи и каза:
— Трябва да се преоблека. Мислех си за една ленена пижама и онзи копринен халат, които Пийт много харесваше.
Запъти се към вратата на спалнята си, а Флори се изправи да се поразтъпче.
Влезе в кухнята и си наля чаша вода. Часовникът на стената показваше 11:40 ч. Вдигна телефона да се обади на Джоуел и тогава установи проблема. Кабелът от перваза до апарата беше прерязан прецизно с ножица. Телефонът беше безполезен и сигурно никой не се беше обаждал на Джоуел по него тази нощ.
Флори се върна в дневната и зачака. Лайза беше в спалнята си на отворена врата и плачеше все по-силно. Лежеше на леглото, което беше споделяла с Пийт, облечена с бяла ленена пижама и кремав копринен халат. Боса.
Флори се приведе над нея и каза:
— Всичко е наред, Лайза. Аз съм тук с теб. Какво има, скъпа?
Лайза посочи един стол и каза:
— Моля те.
Избърса лице с кърпичка и се помъчи да се овладее. Флори седна и зачака. Лайза не се беше обадила на Джоуел. Джоуел не се беше обадил на лекарите, нито на Стела. Всички те от часове не бяха на себе си и чакаха новини отнякъде, а Лайза лежеше в леглото си у дома.
Флори искаше да я попита защо е прерязала телефонния кабел, но този разговор нямаше да доведе доникъде. Лайза беше готова да говори и сигурно щеше да разбули тайни, които те смятаха, че ще си останат неразкрити. Най-добре беше да не я разсейва. Не искаше Джоуел да пристигне точно сега.
— Пийт говори ли с теб, преди да умре? — попита най-накрая Лайза.
— Разбира се. Обсъдихме много неща: децата, фермата, обичайното, което може да се очаква от един човек на прага на смъртта.
— Говори ли за нас двамата и за неприятностите ни?
Разбира се, че го беше направил, но Флори нямаше да налапа въдицата. Искаше да чуе всичко от най-достоверния източник.
— Не, разбира се. Знаеш колко беше затворен. Какви неприятности?
— О, Флори, има толкова много тайни, толкова много грехове. Наистина не мога да виня Пийт, че не ми прости.
Тя отново се разхълца. Плачът й се превърна във вой, който стъписа Флори. Никога не беше чувала толкова болезнен изблик на мъка. Тялото на Лайза се тресеше от спазми, сякаш всеки миг щеше да повърне, а после се свиваше и трепереше, докато тя ридаеше неудържимо. Това продължи много дълго и накрая Флори просто не можеше да гледа повече. Приближи се до леглото, легна до нея и я притисна силно.
— Всичко е наред, Лайза. Всичко е наред, скъпа. Добре си.
Флори я прегръщаше, шепнеше й, потупваше я по гърба, люлееше я и Лайза започна да се отпуска, а дишането й се успокои. Шепнешком каза: