Според Дънлап обаче ищцата Джаки Бел беше склонна да приеме нотариален акт за земята, къщата и другите активи в замяна на отсъденото по иска й.
Ако Шено отсъдеше в полза на Джаки Бел, както той явно възнамеряваше да направи, наследниците на Банинг щяха да обжалват пред Върховния съд на Мисисипи — тактика за протакане, която бяха използвали и преди. Според съдията обжалването щеше да е безполезно.
Джоуел го знаеше, Джон Уилбанкс също. Бяха стигнали края на пътя. Допълнителното протакане само щеше да отложи неизбежното и да повиши адвокатския хонорар.
Всички бяха на еднакво мнение и Шено даде на адвокатите трийсет дни да уточнят подробностите. Назначи следващата им среща за 26 януари 1950 г.
В духа на празниците и с обещанието за светло бъдеще Джаки Бел и Ерол Маклийш се венчаха на интимна церемония два дни преди Коледа. Трите й деца бяха издокарани и горди. В малкия параклис зад епископалната църква присъстваха и няколко приятели.
Майка й и баща й не бяха поканени. Те не одобряваха брака й, защото не вярваха на Ерол Маклийш и неговите мотиви. Настояваха дъщеря им да се посъветва с адвокат, преди да се омъжи, но тя отказа. Маклийш беше прекалено обвързан със съдебните й дела и обезщетението и според баща й финансовата й катастрофа беше неизбежна.
Освен това Джаки беше престанала да ходи на църква и това тревожеше родителите й. Беше се опитала да им го обясни с разколебаната си вяра, но те не искаха и да чуят. Или принадлежиш на църковната общност, или не, а ако си извън нея, ще бъдеш прокълнат.
Джаки беше въодушевена от плана да напуснат Роум и да се върнат в Клантън. Имаше нужда да се откъсне от родителите си, а още по-важното бе, че нямаше търпение да стане господарка на къщата на семейство Банинг. Беше ходила там много пъти и дори не си беше мечтала този дом един ден да стане неин. След като беше живяла в тесни квартири под наем и свещенически домове — твърде малки и временни, тя, Джаки Бел, щеше да притежава една от най-красивите къщи в окръг Форд.
48
Една студена сутрин два дни преди Коледа Джоуел крачеше през полето, след като беше ходил до Стария чинар. Заваля суграшица, която най-вероятно късно следобед щеше да се превърне в сняг. Той побърза да се прибере в къщата и се канеше да предложи на леля Флори да заминат за малко на юг, когато тя му съобщи, че е решила да погостува няколко месеца на госпожа Туайла в Ню Орлиънс. От известно време намекваше, че не й се стои тук. Всичко я потискаше — смъртта на Лайза и собственото й участие в нея, студеното време, пустите печални поля и, разбира се, отнемането на земята на Пийт, която тя трябваше да прекоси, за да стигне до своята. Отвсякъде се бяха скупчили тъмни облаци и Флори просто искаше да се махне.
Тръгнаха след няма и час в лошо време, но още не бяха излезли от окръг Полк, когато суграшицата намаля. В Джаксън времето и пътищата бяха много по-добри.
Докато пътуваха, разговаряха за важни неща. Джоуел смяташе да предложи брак на Мери Ан по-късно през пролетта. Беше купил годежен пръстен в Мемфис и се вълнуваше как ще й го даде. Искаше да живее в Билокси и смяташе, че ще го наемат в някоя малка кантора там. Нищо конкретно, но беше оптимист. Тревожеше се за Стела и за нейната мъчителна депресия. Тя прекарваше празниците с приятели във Вашингтон и не можеше да намери сили да се прибере у дома. Цялото им семейство беше потиснато. Най-спешният проблем беше какво да правят със земята на Флори напролет. Никой от двамата нямаше смелост да се обърне към Маклийш с предложение за сделка. Всъщност Флори смяташе да отсъства няколко месеца тъкмо за да не го среща. Накрая решиха Джоуел да договори отдаване под аренда с Дъг Уилбанкс, братовчед на Джон. Той обработваше хиляди акри в няколко окръга и нямаше да се уплаши от Маклийш. Не бяха сигурни какво ще се случи с негрите във фермата, но те винаги успяваха да оцелеят някак. Маклийш щеше да се нуждае от тях като работна ръка. Никой нямаше да гладува.
Пък и не можеха да мислят за всички, нали? Животът им се промени драстично след убийството, нямаше как да върнат миналото. Трябваше да се погрижат за себе си. Флори призна, че от две години обмисля да поживее известно време в Ню Орлиънс с госпожа Туайла, нейна скъпа приятелка от мемфиските й години. Туайла беше по-възрастна от нея и се чувстваше все по-самотна, а в просторната й къща във Френския квартал имаше предостатъчно място.
Разговаряха през всичкото време — само за настоящето и бъдещето, без да споменават миналото. Но след като бяха пътували около четири часа и вече бяха на юг от Джаксън, Джоуел каза: