— На дванайсети май. Дипломирането е следващата седмица, но ще го пропусна.
— Ами Стела?
— И нейната ваканция започва по това време.
— Предлагам веднага след това двамата да пристигнете тук и да прекарате колкото се може повече време с Флори. Добре дошли сте да отседнете в къщата.
— Благодаря.
— Всъщност останете цяло лято, ако искате, преди и след сватбата. Тя говори само за теб и Стела. Присъствието ви е важно.
— Много великодушно от твоя страна, Туайла, благодаря. Тя никога няма да се върне у дома, нали?
Туайла сви рамене и отмести поглед.
— Едва ли. Съмнявам се, че лекарите й ще се съгласят. Честно казано, Джоуел, тя и не иска да се прибира в близко време.
— Това го разбирам.
„Кресънт“ пътуваше два пъти дневно от Ню Йорк до Ню Орлиънс — изминаваше разстояние над две хиляди и двеста километра за трийсет часа. В два часа следобед на 4 май, четвъртък, Стела се качи на влака от Юниън Стейшън във Вашингтон и се настани на удобна седалка за пътуване, което щеше да се окаже всичко друго, но не и удобно. За да минава времето по-бързо, тя свали ръчния си часовник, опита се да дремне, после чете списания и един роман, хапна малко от закуските, които си носеше, и се постара да оправдае смисъла от пътуването. Директорката на „Сейнт Агнес“ не остана доволна от молбата й да замине. Вече беше отсъствала твърде много дни заради сложните си семейни проблеми, пък и, честно казано, занятията приключваха след седмица. Не можеше ли да почака?
Не, според госпожа Туайла нямало време за чакане. Наближавал краят на Флори. Да бъде при леля си беше по-важно от всякаква работа. Директорката прояви известно разбиране и реши, че ще обсъдят новия й договор по-късно. Учениците много обичаха Стела и тя не искаше да я изгуби.
Според Туайла Флори била откарана по спешност в болница „Мърси“ за втори път, после за трети, а лекарите просто й давали някакви лекарства и много се мръщели. Сега си била у дома, но много отпадала и искала да види децата. Джоуел вече бил там. Пропуснал изпитите си, но това не го притеснявало.
Заради закъсненията влакът пристигна в Ню Орлиънс късно в петък следобед. Джоуел я чакаше на гарата и двамата взеха такси до къщата на Шартър Стрийт. Туайла ги посрещна на вратата и ги заведе във вътрешния двор, където ги чакаха сирене, маслини, хляб и вино. Седнаха на масата, а тя им каза, че Флори си почива, но би трябвало скоро да се събуди.
Туайла отпрати една прислужница и снижи глас.
— Леля ви иска да поговори с вас, докато още може. Трябва да обсъдите важни неща, да ви разкрие една тайна. Убедих я, че е време да проговори. Утре може да е късно.
Джоуел стрелна сестра си с уплашен поглед.
— На теб каза ли ти? — обърна се Стела към Туайла.
— Да, всичко.
— Става дума за родителите ни, нали? — попита Джоуел.
Туайла въздъхна и отпи от виното си.
— Броени часове преди екзекуцията Флори прекарала един час с баща ви в затвора и за пръв път той проговорил за мотивите си. Накарал я да се закълне, че няма да каже на никого, особено на вас двамата. Преди шест месеца, в нощта, когато умря майка ви, двете с Флори били сами в къщата, в спалнята, майка ви била спряла хапчетата си и не била на себе си. Тя обаче разказала друга история, която баща ви не знаел. Поискала Флори да й обещае, че никога няма да я разкрие. И тя не го бе направила допреди няколко седмици. Още беше в болницата и мислехме, че всеки миг ще я изгубим. Лекарите твърдяха, че това е краят. Тя най-сетне пожела да говори, каза, че не може да отнесе истината в гроба си.
— Да чуеш истината в нашето семейство е като да се опиташ да уловиш вода в решето — каза Джоуел.
— Е, предстои да я чуете и няма да ви бъде лесно. Убедих я, че трябва да ви я каже. Ще се разочаровате. Ще се шокирате. Но само истината ще ви позволи да проумеете всичко и да продължите напред. Без нея ще носите завинаги бремето на съмненията и подозренията. С нея обаче ще можете най-сетне да загърбите миналото, да се съвземете и да се обърнете към бъдещето. Бъдете силни.
— Изморих се да бъда силна — каза Стела.
— Защо ли изведнъж се напрегнах? — обади се Джоуел и отпи голяма глътка вино.
— Понамалихме дозата на хапчетата, за да говори по-разбираемо, но лесно се изморява.
— Много ли я боли? — попита Стела.
— Не. Просто сърцето й постепенно престава да работи. Много тъжно.
От стаята на Флори излезе медицинска сестра и кимна на Туайла, която каза:
— Вече е будна. Влезте.
Флори седеше в леглото, подпряна на възглавници. Усмихна се, когато ги видя, и ги прегърна. Беше облечена с един от многобройните си пъстри халати, вероятно за да прикрие колко много е отслабнала. Краката й бяха завити с одеяло. Няколко минути побъбри за предстоящата сватба на Джоуел и какво смята да облече. Май беше забравила за дипломирането му, което предстоеше след няколко седмици.