— Четири — обади се Стела.
— Точно така. Нинева била споменала някои неща за Декстър Бел и за това колко време прекарвал той с Лайза, след като дошла новината, че Пийт е изчезнал и го смятат за мъртъв. Всички помним колко ужасно беше и че пасторът често идваше в къщата. Оказа се, че Пийт никога не му е имал доверие, защото очите му шарели. В църквата се носел слух, който никога не съм чувала, че Декстър се сближил прекалено с някаква млада жена, двайсетинагодишна, струва ми се. Било просто слух, но Пийт си имал едно наум.
Флори въздъхна и помоли за чаша вода. Изтри уста с опакото на дланта си и известно време диша тежко. Затвори очи и продължи:
— Както и да е, Пийт станал ужасно подозрителен. Заминал за Мемфис и наел частен детектив, платил му много пари, дал му снимки на Лайза и на Декстър. По онова време имаше трима лекари, ако изобщо можеш да ги наречеш лекари, не съм сигурна какви точно бяха, но те, ами правеха аборти.
Стела кимна стоически. Джоуел си пое дълбоко дъх. Очите на Флори останаха затворени, когато продължи:
— И наистина, детективът скоро намерил лекар, който ги познал по снимките, но поискал много пари, за да му каже истината. Пийт нямал избор. Платил му две хиляди долара в брой и онзи потвърдил, че на двайсет и девети септември четиридесет и трета е направил аборт на Лайза.
— Мили боже — промърмори Джоуел.
— Е, това обяснява разказа на Нинева за деня, който мама и Декстър са прекарали в Мемфис.
— Аха.
— Съжалявам, но не знам тази история — каза Флори.
— Има толкова много — каза Стела. — Продължи и, току-виж, кръгът се затвори.
— Добре. Излишно е да ви казвам, че Пийт бил съкрушен. Имал доказателство за нейната изневяра, и то не някаква дреболия, а истинска бременност, прекратена в задната стаичка на пошла клиника в Мемфис. Бил бесен и съсипан, чувствал се предаден от жената, която обожавал.
Флори замълча и изтри една сълза.
— Това е толкова ужасно. Никога не съм имала желание да разкажа тази история, никога.
— Постъпваш правилно, лельо Флори — каза Стела. — Можем да приемем истината.
— И той я попитал, така ли? — попита Джоуел.
— Да. Избрал подходящия момент и я притиснал с доказателството. В резултат тя получила пълен срив. Нервен, емоционален, лекарите могат да го наричат както си искат. Признала всичко: връзката, аборта, инфекцията, която не успявала да излекува. Молела за прошка отново и отново. Всъщност тя до края не спряла да моли за прошка, а той така и не й простил. Не успя да го преглътне. Каза ми, че е бил на крачка от смъртта много пъти, но продължавал да живее заради нея и заради вас. Мисълта, че тя му е изневерявала с Декстър Бел, беше непоносима за него. Отишъл при Джон Уилбанкс. Двамата се срещнали със съдията. Затворили я в „Уитфийлд“ и тя не се съпротивлявала. Съзнавала, че се нуждае от помощ, и трябвало да се махне от него. След като заминала, той се опитал да си върши работата, но бил стигнал до етап, когато било невъзможно.
— И убил Декстър — каза Стела.
— Не е лош ход — обади се Джоуел.
Възцари се продължително и напрегнато мълчание, по време на което тримата се помъчиха да се съсредоточат.
Джоуел стана, отвори вратата, излезе на двора, наля си чаша вино и внесе бутилката вътре.
— Някой иска ли? — попита той.
Стела поклати глава. Флори сякаш беше заспала.
Той седна, отпи глътка, после още една. Накрая каза:
— Сигурно историята продължава.
— Още дълго — прошепна Флори със затворени очи. Закашля се, прочисти гърлото си и отново се облегна на възглавниците. — Всички познаваме Джуп, внука на Нинева. Работеше из къщата и в градината.
— Отраснахме заедно, Флори, играехме си заедно — каза Джоуел.
— Точно така. Той замина млад, отиде в Чикаго, но после се върна. Пийт го беше научил да шофира, поръчваше му да върши разни неща с пикапа, държеше се специално с него. Той много обичаше Джуп. — Флори преглътна измъчено. — Майка ви също.
— Не — простена Джоуел, твърде изумен да продължи.