— Не може да бъде — каза Стела.
— Така било. Когато баща ви поискал обяснение от майка ви с доказателството за аборта, попитал дали виновникът е Декстър Бел. И в този ужасен момент тя трябвало да вземе решение. Да направи избор. Истината или лъжата. И майка ви излъгала. Не можела да признае, че е имала връзка с Джуп. Било немислимо, невъобразимо.
— Как се е случило? — попита Джоуел.
— Изнасилил ли я е? — попита Стела.
— Не. В нощта, когато майка ви умря, тя явно е знаела какво се кани да направи. Аз не знаех, че това са последните й часове. Тогава ми разказа всичко. Понякога ми се струваше, че е с бистър ум, друг път не, но не спираше да говори. Каза, че Нинева се разболяла от нещо и си останала вкъщи една седмица. Джуп вършел къщната работа. Един ден били сами и просто се случило. Било в годината, след като пристигнала новината за Пийт. Не било планирано. Нямало прелъстяване, нямало принуда, било по взаимно съгласие. Просто се случило. А после се случило отново.
Джоуел затвори очи и изпусна мощна въздишка. Стела се вторачи в пода с отворена уста.
Флори продължи:
— Майка ви винаги е мразела да шофира, затова Джуп й станал шофьор и за да се махнат от Нинева, двамата ходели в града. Имали си скривалища пътьом, из провинцията. Било като някаква игра и Лайза открито призна, че й харесвала. Не е нечувано, деца, расите се смесват открай време. Пък и тя смятала, че е вдовица, самотна жена, която просто се забавлява безобидно, поне така си мислела.
— Невъзможно — изсумтя Джоуел.
— Не ми се струва безобидно — каза Стела.
— Случило се е, не можем да го променим. Казвам ви само какво ми разказа майка ви. Да, не беше на себе си в онази последна нощ, но какво щеше да спечели, ако измисли някаква лъжа? Искаше някой да узнае, преди да легне в гроба. Затова го разказа на мен.
— Била си край нея и изобщо не си заподозряла, така ли? — попита Джоуел.
— Никога, нито за минутка. Не подозирах Декстър Бел, не подозирах никого. Всички се мъчехме да продължим живота си след Пийт. И през ум не ми е минавало, че Лайза се е хванала с някого.
— Може ли просто да чуем докрай тази ужасна история? — попита Стела.
— Винаги сте искали да знаете истината — каза Флори.
— Вече не съм толкова сигурен — каза Джоуел.
— Моля те, продължавай.
— Добре, деца, старая се. Не е лесно. Лудориите секнали в мига, когато Лайза разбрала, че е бременна. Около месец отказвала да го приеме, но когато започнала да повръща, разбрала, че Нинева или някой друг ще заподозре. Както можете да се досетите, изпаднала в паника. Най-напред й хрумнало да постъпи като всички бели жени, когато ги спипат — да каже, че е била изнасилена. Така щяла да превърне друг във виновник и щяла по-лесно да прекрати бременността. Не била на себе си и решила да сподели с Декстър Бел, на когото имала доверие. Той се държал с нея съвсем почтително. Винаги бил внимателен, състрадателен, свещеник, който й вдъхвал утеха. Декстър я убедил да не използва версията за изнасилването и така спасил живота на Джуп. Иначе щели да обесят момчето начаса. По същото време Нинева и Еймъс надушили, че нещо става между Лайза и внука им. Страшно се уплашили и го измъкнали от града.
Джоуел и Стела бяха безмълвни. Вратата леко се открехна и Туайла надникна вътре.
— Как сте?
— Добре — прошепна Флори и вратата се затвори.
Изобщо не бяха добре.
Накрая Джоуел се изправи с чашата вино в ръка и се приближи до прозореца, който гледаше към вътрешния двор.
— Нинева знаела ли е, че мама е бременна?
— Лайза беше убедена, че не е знаела. Никой не знаел, дори Джуп. Изпратили го далече от града някъде по времето, когато тя установила, че е бременна.
— Как Нинева е разбрала, че между тях има нещо?
Флори затвори очи отново и задиша сякаш в очакване на прилив на сили. Без да ги отваря, се прокашля и продължи:
— Едно чернокожо момче ловяло риба в реката и ги видяло. Хукнало към къщи при майка си и й казало. Накрая новината стигнала до Нинева и Еймъс и те се ужасили, като си дали сметка колко голяма е опасността. Качили Джуп на следващия автобус за Чикаго. Мисля, че още е там.
В стаята се възцари продължително и напрегнато мълчание. Минутите се нижеха и никой не проговаряше. Флори отвори очи, но не ги погледна. Джоуел се върна на мястото си, остави чашата с виното си на масата и прокара пръсти през гъстата си коса. Накрая попита:
— Значи татко не е убил когото трябва, така ли?
Тя не отговори на въпроса му, а каза:
— Често съм си мислела за Лайза в онзи ужасен момент, когато Пийт я е попитал за аборта. Трябвало да направи избор, за който нямала време да се подготви. Той допускал, че любовникът й е Декстър Бел, и на нея й било много по-лесно да потвърди, отколкото да се замисли. Избор, направен под огромен натиск и в страшно объркване, и вижте последиците.