— Така е, но дори да е имала време, никога не би признала истината. Никоя бяла жена в нейното положение не би го направила.
— Не превръщайте майка си в блудница — каза Флори. — Ако е вярвала, че има дори нищожна вероятност мъжът й да е жив, никога не би направила такова нещо. Беше почтена жена, която обичаше баща ви безкрайно. Бях с нея в нощта, когато умря, знам колко страдаше заради греховете си. Молеше за прошка. Копнееше за някогашния живот със семейството си. Беше съкрушена и сърцето ми се скъса. Трябва да я запомните като добра, мила и любяща майка.
Джоуел стана и излезе от стаята, без да продума. Прекоси вътрешния двор, без да се сбогува с госпожа Туайла, и излезе навън. Тръгна по Шартър Стрийт към Джаксън Скуеър, където седна на стълбите на катедралата и загледа пъстрата тълпа от улични музиканти, амбулантни търговци, мошеници, художници, джебчии, сводници и туристи. Във всеки чернокож мъж виждаше Джуп прелъстителя. Във всяка гримирана бяла жена съзираше майка си, обзета от страстно желание. Всичко се размаза пред погледа му, нищо нямаше смисъл. Задиша трудно и погледът му се замъгли.
После се озова на кея, но не помнеше как е стигнал до там. Минаваха баржи, Джоуел ги гледаше, а не виждаше нищо. По дяволите истината. Щеше да е по-щастлив без нея. Всеки ден през последните три години и половина се беше измъчвал с въпроси защо баща му е постъпил така и безброй пъти беше допускал, че никога няма да узнае. Е, вече знаеше и му липсваха онези дни на блажено невежество.
Джоуел дълго седя неподвижно, потънал в собствения си свят, и само от време на време клатеше глава невярващо. После усети, че дишането му се е забавило и съзнанието му се прояснява. Каза си, че никой освен него, Стела и госпожа Туайла никога няма да узнае истината. Флори скоро щеше да умре и като всички други от семейство Банинг щеше да отнесе тайната си в гроба. Той и Стела щяха да направят същото. Едно разрушено и опозорено семейство нямаше да преживее повече унижения.
Пък и какво значение имаше? Нито той, нито Стела, нито Флори щяха някога отново да живеят сред онези хора в окръг Форд. Нека истината останеше погребана там, в Стария чинар. Джоуел нямаше да се върне.
Нечия ръка го докосна по рамото и Стела седна до него. Той обгърна с ръка раменете й и я придърпа към себе си. Нямаше емоции. Бяха твърде шокирани от цялата история.
— Как е тя? — попита Джоуел.
— Не й остават много дни.
— Само нея имаме.
— Не, Джоуел, имаме се един друг, затова, моля те, не умирай млад.
— Ще се постарая.
— Един въпрос, господин адвокат — каза тя. — Ако мама беше казала истината, какво щеше да направи татко?
— Само за това мисля. Сигурен съм, че щеше да се разведе с нея и да я прогони от окръга. Щеше да се закълне да отмъсти на Джуп, но той щеше да си е на сигурно място в Чикаго. На север има други закони.
— И тя щеше да е жива, нали?
— Сигурно. Кой знае?
— Но татко със сигурност щеше да е жив.
— Да, както и Декстър Бел. А ние щяхме да имаме земята.
Тя поклати глава и промърмори:
— Ама че лъжа.
— Мислиш ли, че е имала избор?
— Не мога да преценя. Просто ми е жал за нея. И за татко. И за Декстър. За всички нас, струва ми се. Как стигнахме до тук?
Стела поклати глава, а Джоуел я притисна по-плътно до себе си. Целуна я по темето, когато тя се разплака.
— Ама че семейство — тихо отрони той.
Бележка на автора
Преди много време за две години бях щатски представител в законодателната власт на Мисисипи. Не ми допадна много да бъда държавен служител и ще трябва дълго да търсите доказателства в Капитолия в Джаксън, че изобщо съм бил там. Не оставих следа и побързах да си тръгна. Работата беше свързана с продължително пилеене на време и за да запълним тези часове, се събирахме в различни кафенета или край фонтаните и слушахме дълги колоритни и често пъти смехотворни разкази на наши колеги, до един политици ветерани от различни места в щата, свикнали да разправят небивалици. Съмнявам се, че истината е имала голямо значение.
По някое време през кратката ми кариера там чух историята за двама изтъкнати мъже, живели в малко градче в Мисисипи през 30-те години на XX в. Единият убил другия без видима причина и така и не обяснил мотива си. След като го осъдили и предстояло да го обесят, той не приел предложението на губернатора да отмени смъртната му присъда, ако разкрие мотива си. Човекът отказал и на следващия ден бил обесен на поляната пред съда пред погледа на губернатора, който за пръв път присъствал на обесване.