И наистина беше така. В петък обикновено се гледаха рутинни наказателни дела и имаше изслушвания по граждански. В окръг Форд за месеци напред нямаше планирани процеси със съдебно жури и скучните петъчни дела не привличаха почти никаква публика. Но внезапно любопитството на гражданите беше възбудено, а достъпът до залата беше свободен. Заинтригуваните не се свеждаха до малобройното обичайно присъствие — хора, които си дялкаха нещо в съдебната зала или смъркаха енфие под старите дъбове в очакване вътре да се случи нещо интересно.
Любопитството бе обхванало целия окръг Форд и в девет сутринта залата беше пълна с хора, които чакаха да зърнат Пийт Банинг. Имаше репортери от няколко вестника, а един идваше чак от Атланта. Присъстваха и много методисти, вече враждебно настроени към Банинг, които се бяха скупчили от едната страна на пътеката, зад масата на прокурора. От другата страна се беше настанила разнородна група приятели на Пийт и Декстър Бел, редовни посетители на съда и граждани, успели да се измъкнат от работа. Над тях, на балкона, седяха неколцина негри, изолирани заради цвета на кожата си. За разлика от повечето сгради в града тази на съда им даваше възможност да влизат и излизат през главния вход, но вътре бяха пропъдени на балкона. Те също искаха да видят обвиняемия.
Не присъстваше никой от семействата Банинг и Бел. Близките на пастора бяха в траур и се подготвяха за погребението на следващия ден. Близките на Пийт бяха далече.
В качеството им на служители на закона адвокатите от града имаха право да сноват в предната част на залата, отвъд преградата пред зрителските места. Присъстваха всичките дванайсет, издокарани с тъмните си костюми, и се преструваха, че имат важна работа. Съдебните служители, обикновено бездушни и почти летаргични, енергично разместваха безполезни документи.
Никс Гридли имаше двама щатни заместници — Рой Лестър и Ред Арнет — и трима нещатни, както и двама доброволци. В този хубав ден присъстваха всичките осем служители на шерифската служба, до един със спретнати, колосани и почти пълни униформи — впечатляваща демонстрация на сила. Самият Никс сякаш беше навсякъде — смееше се с адвокатите, флиртуваше със секретарките, бъбреше си с някои от зрителите. Оставаше му година до следващите избори и той не можеше да изпусне шанса да важничи пред толкова много избиратели.
И така, представлението продължаваше, публиката растеше, а стрелките на часовника подминаха девет. Съдия Озуълт най-сетне се показа зад съдийската маса с развята черна тога и се настани на трона си. Правеше се, че не забелязва зрителите. Погледна към Никс и каза:
— Господин шериф, доведете арестантите.
Никс вече беше на вратата до ложата на съдебните заседатели. Отвори я, хлътна вътре и след миг се върна, следван от Пийт Банинг с белезници и широк сив гащеризон, на който пишеше „Арест“. Зад Пийт беше Чък Манли, обвинен в кражба на коли и имал нещастието да бъде арестуван няколко дни преди Пийт да застреля свещеника. При нормални обстоятелства щяха да доведат Чък при съдията, да му назначат адвокат и да го върнат обратно в ареста, без почти никой да разбере. Но съдбата се намеси и престъплението, в което беше обвинен Манли, щеше да стане достояние на мнозина.
Пийт пристъпваше като на парад, изпъчен, самоуверен и спокоен. Никс го поведе към стол пред празната ложа на съдебните заседатели и Манли седна до него. Не им свалиха белезниците. Адвокатите се настаниха по местата си и за кратко всичко притихна, докато съдията преглеждаше няколко документа. Накрая каза:
— Щатът срещу Чък Манли.
Адвокат на име Нане скочи на крака и направи знак на клиента си да застане до него пред съдийската маса. Манли пристъпи и вдигна поглед към Озуълт, който попита:
— Вие ли сте Чък Манли?
— Да, господин съдия.
— И господин Нане е адвокатът ви?
— Май да. Майка ми го е наела.
— Искате ли той да ви бъде адвокат?
— Може. Обаче съм невинен, станало е недоразумение.
Нане го стисна за лакътя и му каза да млъкне.
— Арестували са ви миналия понеделник и са ви обвинили, че сте откраднали буика на господин Ърл Колдуел от алеята пред къщата му в Карауей. Как пледирате?
— Невинен, господин съдия. Мога да обясня.
— Не днес. Може би по-нататък. Определям гаранция от сто долара. Можете ли да я платите?
— Съмнявам се.
Нане, който изгаряше от желание да каже нещо пред такава многобройна публика, се провикна:
— Господин съдия, предлагам този младеж да бъде освободен на собствена отговорност. Няма предишни провинения, работи и ще се яви в съда, когато му бъде наредено.