— Каква е диагнозата й?
— Нямам представа. Сигурно, че е жена. Джоуел, не забравяй, че това е мъжки свят и ако един съпруг с добри връзки прецени, че жена му понася зле възрастовата промяна, че е потисната или раздразнителна, може да я изпрати на лечение.
— Трудно ми е да повярвам, че баща ми ще затвори мама в лудница само защото се е променила. Струва ми се много млада за това. Тук се крие нещо много повече, лельо Флори.
— Сигурна съм, но не съм запозната с техните разговори и конфликти.
Джоуел отново се зае с яхнията си и прокара следващите няколко лъжици с уиски.
Флори направи напразен опит да смени темата и попита:
— Още ли се виждаш с онова момиче?
— С кое?
— Ами май получих отговора си. А има ли в момента момиче в живота ти?
— Всъщност не. Твърде млад съм, а и ми предстои още учене. По телефона ми каза, че си говорила с Джон Уилбанкс. Допускам, че той е поел защитата.
— Да, доколкото изобщо ще има някаква защита. Баща ти не съдейства. Уилбанкс иска да пледира „невменяемост“, твърди, че само така може да спаси живота му, но баща ти не иска и да чуе. Твърди, че има повече здрав разум от Уилбанкс или от който и да било адвокат, което аз не оспорвам.
— Поредното доказателство, че е луд. Няма друг избор, освен да пледира „невменяемост“, няма друго оправдание. Вчера лично проучих въпроса във факултета по право.
— В такъв случай можеш да помогнеш на Уилбанкс. Има нужда.
— Писах му и смятам утре да се срещна с него.
— Недей, Джоуел. Той едва ли работи в неделя, а и теб не бива да те виждат в града. Баща ти ще се разстрои, ако разбере, че си дошъл. Съветвам те да напуснеш Клантън тихомълком и да не се връщаш, докато Пийт не позволи.
— Искам да поговоря с Бюфорд и да видя как върви брането.
— С нищо не можеш да му помогнеш. Не си фермер, забрави ли? Освен това Бюфорд контролира нещата. Докладва на мен, а аз смятам да отскоча до ареста и да докладвам на Пийт. Реколтата е много добра тази година, недей да разваляш нещата. Освен това Бюфорд ще съобщи на баща ти, че си идвал. Не е добра идея.
Джоуел успя да се засмее — за пръв път — и отпи от уискито си. Избута купата, което накара Флори да отбележи:
— Остави половината. Трябва да ядеш повече, Джоуел. Най-сетне си загладил косъма, но има какво да се желае. Още си много слаб.
— Кой знае защо, напоследък нямам апетит, лельо Флори. Нещо против да запаля?
Тя кимна и каза:
— На верандата.
Джоуел излезе навън с цигара, а Флори раздигна масата, наля си ново питие, пъхна още една цепеница в камината и се настани в любимото си кресло да го чака. Когато се върна, той взе шишето си, отиде при нея в дневната и седна на протритото кожено канапе.
Тя се прокашля.
— Като стана дума за памука, трябва да ти кажа нещо. Сигурно не е тайна, след като в съда има архив. Преди около месец баща ти е наел адвокат от Тюпълоу и е прехвърлил фермата на теб и Стела. Моята земя си е моя собственост, разбира се, и не е предмет на сделката. Джон Уилбанкс ми го съобщи миналата сряда в кабинета си. Разбира се, ти и Стела някой ден ще наследите и моята земя.
Джоуел се позамисли, видимо изненадан и объркан.
— Но защо го е направил?
— По същата причина, по която Пийт прави всяко нещо. Защото може. Според Уилбанкс не е бил умен ход. Прехвърлил е собствеността си, за да я предпази от семейството на човека, когото се е канел да убие. Чисто и просто. Така обаче е направил подарък на обвинението. Прокурорът може да докаже по време на процеса, че убийството е предумишлено. Че Пийт е планирал всичко.
— Значи не могат да ни отнемат земята, а?
— Уилбанкс се съмнява, но не се задълбочихме много. Разговаряхме в деня след убийството и все още бяхме зашеметени. И май още сме.
— Нима не важи за всички? Уилбанкс очаква семейство Бел да се прицелят в земята, така ли?
— Намекна го, но не го заяви открито. Така и така ходиш в юридическата библиотека, може да проучиш въпроса.
— Това семейство се нуждае от адвокат на щат.
Той допи каквото беше останало в плоското шише. Флори го наблюдаваше внимателно. Тя харесваше всичко в него. Приличаше на нейния род, беше висок, с тъмни очи и гъста коса, докато Стела беше копие на Лайза и по външност, и по темперамент. Джоуел се измъчваше и Флори страдаше заедно с него. В неговия щастлив и изпълнен с привилегии живот бе настъпил лош обрат и младежът не можеше да направи нищо, за да промени хода му.