— Ставало ли е дума мама да излезе? — попита тихо той. — Има ли изобщо такава възможност? Татко я прати в психиатрията и сега, когато влиянието му е доста ограничено, има ли шанс тя да си дойде у дома?
— Не знам, Джоуел, не съм чула нищо по този въпрос. Преди сегашните събития баща ти ходеше веднъж месечно в „Уитфийлд“ да я види. Не споделяше много, но два пъти спомена посещенията си и каза, че състоянието й не се подобрява.
— Че кой би се подобрил в лудница?
— Не питаш когото трябва.
— Защо аз не мога да я посетя?
— Защото баща ти не позволява.
— Не мога да видя баща си, не мога да видя и майка си. Може ли поне да призная, че те ми липсват?
— Разбира се, скъпи. Много съжалявам.
Дълго и мълчаливо съзерцаваха огъня, който съскаше, пукаше и постепенно гаснеше. Една от котките скочи на канапето и изгледа Джоуел, като че ли не му беше там мястото. Накрая той каза тихо:
— Не знам какво да правя, лельо. В момента не проумявам нищо.
За пръв път заваляше думите.
Тя отпи от питието си и каза:
— Е, прибирането ти у дома тази вечер не е отговорът. Влакът за Мемфис заминава в три и половина сутринта и ти ще си в него. Тук можеш единствено да се тревожиш, нищо друго.
— И в колежа ще се тревожа.
— Май да.
8
Голямото жури на окръг Форд се събираше в третия понеделник на всеки месец, за да разгледа доказателствата за най-новите престъпления на местни хора. Дневният ред за 21 октомври включваше обичайното: битов спор, задълбочил се до жесток побой; Чък Манли и обвинението му в кражба на автомобил; негър, стрелял с пистолет по друг негър, но макар да не улучил, куршумът натрошил прозореца на селска църква за бели, поради което провинението бе станало сериозно престъпление; мошеник от Тюпълоу, наводнил окръга с невалидни чекове; бял мъж и чернокожа жена, заловени ентусиазирано да нарушават щатските закони, забраняващи междурасовия секс; и така нататък. Списъкът включваше общо десет престъпления — обичайния среден брой. На последно място в списъка беше Пийт Банинг и неговото обвинение в убийство.
Майлс Труит беше областен прокурор, откакто го избраха на поста преди седем години. Като такъв той се занимаваше с голямото жури, което почти безкритично изпълняваше волята му. Труит избираше осемнайсетте членове на журито, решаваше кои престъпления да бъдат подложени на съдебно преследване, призоваваше свидетели, чиито показания бяха единствено в полза на обвинението, разчиташе много на журито, когато уликите бяха неубедителни, и изготвяше обвинителните актове, връчвани на обвиняемите. След това Труит контролираше графика на наказателните дела в съда и решаваше кои да бъдат разгледани първи и кои — последни. Почти никое не стигаше до процес. Приключваха със споразумение и признаване на вина в замяна на възможно най-ниската присъда.
След седем години рутинна прокурорска работа Майлс Труит затъна в коловоза на делата срещу контрабандисти, съпрузи, които пребиват жените си, и крадци на коли. Юрисдикцията му обхващаше петте окръга в двайсет и пета съдебна област и предишната година той беше обвинител само по четири дела, стигнали до присъда. Всички други обвиняеми бяха признали вина в замяна на по-леко наказание. Работата му беше изгубила блясъка си най-вече защото в Северен Мисисипи нямаше достатъчно вълнуващи престъпления.
Пийт Банинг обаче беше нарушил монотонността, и то как! Всеки прокурор мечтаеше за сензационен процес за убийство срещу изтъкнат (бял) обвиняем, известна жертва, пълна съдебна зала, силно присъствие на пресата и разбира се, изход, удобен за прокурора и за всички почтени граждани, гласували за него. Мечтата на Труит се беше сбъднала и той се опитваше да овладее нетърпението си да се заеме с обвиненията срещу Пийт Банинг.
Голямото жури се събираше в същата стая, която използваха и съдебните заседатели. Беше тясно помещение, широко и дълго, колкото да се поберат дванайсет души на столове, напъхани край дълга и тясна маса. От осемнайсетимата присъстваха само шестнайсет, до един бели мъже. Джок Федисън от Карауей се беше обадил, че е болен, но всички подозираха, че е твърде зает с памуковите си ниви и не му се занимава с досадни съдебни процедури. Уейд Бърел изобщо не си направи труда да се обади и от седмици никой не го беше чувал или виждал. Не беше фермер, но се говореше, че има проблеми с жена си. Тя обясни унило, че нехранимайкото се е запил някъде и няма да се върне.
При шестнайсет души имаха кворум и Труит въдвори тишина. Първият свидетел беше шериф Гридли, който се закле да казва истината. Труит започна от Чък Манли и Гридли изложи фактите. Без никакво обсъждане гласуваха шестнайсет на нула в полза на обвинение в едра кражба. След това дойде ред на фалшификатора и шерифът показа копия от невалидните чекове и клетвените декларации на някои пострадали търговци. Шестнайсетимата отново гласуваха единодушно; същото се случи и с дървосекача, счупил носа на жена си наред с други наранявания.