— Достигнал съм етап от живота си, когато не позволявам на никого да ми крещи. Тръгвам си, а ако искате да ме изпортите пред съдията и да ми навлечете неприятности, ще си го спомня, когато отново се кандидатирате за прокурор. И знам къде да си намеря адвокат.
После Сътън гневно се запъти към вратата, отвори я, излезе и я затръшна зад себе си.
Останаха петнайсет. За отправяне на обвинение се изискваха две трети, а поне трима от останалите членове на журито не желаеха да гласуват. Изведнъж Труит се обля в пот, задиша тежко, заблъска си главата и започна да импровизира стратегия. Можеше да ги разпусне и да внесе делото на Банинг следващия месец. Можеше да ги разпусне и да поиска нов състав на журито от съдията. Можеше да ги притисне да гласуват и да се надява на най-доброто, а ако не успееше да спечели десет гласа, винаги можеше да представи делото отново през ноември. Можеше ли всъщност? Забраната за многократно съдебно преследване за едно и също престъпление отнасяше ли се и за решенията на голямото жури? Съмняваше се, но ако сбъркаше, тогава какво? За пръв път му се случваше.
Реши да продължи, все едно много пъти е изпадал в същото положение.
— Да продължим ли обсъждането?
Забеляза как хората на масата се споглеждат притеснено, но май никой не изгаряше от желание да се присъедини към Тайс Сътън.
— Много добре — продължи Труит. — Който е „за“ Пийт Банинг да бъде обвинен в предумишлено убийство на преподобния Декстър Бел, да вдигне ръка.
Пет ръце се вдигнаха вяло и бавно. След малко към тях се присъединиха още пет. Всички други ръце останаха под масата.
— Не може да се въздържите — скастри прокурорът Милт Мънси.
— А вие не може да ме накарате да гласувам — сърдито отговори Мънси, готов да нанесе или да поеме юмручен удар.
Труит огледа стаята, преброи набързо и оповести:
— Преброих десет души. Две трети, достатъчно за отправяне на обвинение. Благодаря ви, шерифе. Свободен сте.
Дните се нижеха и Пийт се зае да подобри условията в ареста. Кафето беше първата му цел и в края на третия ден всички — включително надзирателите — пиеха „Стандард“ от Ню Орлиънс. Флори го носеше на двукилограмови пакети и по време на второто си посещение попита Никс какво кафе пият чернокожите. Той отговори, че на тях не им дават кафе, и тя се ядоса. Последва тирада, с която Флори го заплаши, че ще престане да носи „Стандард“, ако не започнат да го поднасят на всички.
У дома тя сръчка Мариета и Нинева да се задействат на бързи обороти и двете започнаха настървено да готвят и да пекат. Почти всеки ден Флори отиваше в ареста с торти, пайове, бисквити, кексчета и тенджери говежда или еленска яхния, зеле, червен боб и ориз, грах и царевичен хляб. Качеството на затворническата храна се повиши драстично за всички арестанти и повечето се хранеха много по-добре, отколкото навън. Когато Еймъс закла шопара, всички в ареста се натъпкаха с пушени ребърца. Никс и момчетата му също участваха в угощението и спестиха по някой долар за обяд. Шерифът за пръв път имаше в ареста богат собственик на огромна земя, където се отглеждаха всякакви храни в изобилие.
След първата седмица Пийт убеди Никс да го постави на лек режим, което означаваше килията му да не се заключва денем и той да може да обикаля колкото и където иска, стига да не напуска сградата. На Никс никак не му се щеше да плъзнат слухове, че Пийт се радва на специално отношение, и отначало идеята не му допадна. Само че във всеки уважаващ себе си арест имаше поне един човек на лек режим като отговорник на останалите, а в момента Никс нямаше никого. Последният, Хоумър Галакс, беше служил предано на окръга шест години и му оставаха още три от присъдата за нападение с утежняващи вината обстоятелства, когато той избяга с една вдовица, за която се говореше, че има пари. Никой не ги беше виждал оттогава, а Никс нямаше нито време, нито сили или интерес да ги търси.
Според друго правило, което също нямаше задължителен характер, отговорникът трябваше най-напред да получи присъда, която да излежава в окръжния арест, а не в щатския затвор. Никс пренебрегна това изискване и Пийт стана отговорник. Той подсигури много по-хубава храна на останалите четирима бели арестанти, както и на чернокожите в задната част на сградата. Тъй като всички те много бързо разбраха откъде идва храната, Пийт доби популярност. Организира работни групи за почистване на ареста и плати на водопроводчик да модернизира двете тоалетни. Срещу няколко долара им поставиха отдушници и всички, включително пушачите, дишаха по-леко. Заедно с един чернокож арестант Пийт ремонтира парния котел и в килиите беше почти приятно топло нощем. Той спеше много, често си дремваше денем, раздвижваше се на всеки кръгъл час и насърчаваше останалите да правят същото. Когато му доскучаеше, четеше романи почти толкова бързо, колкото му ги носеше Флори. В тясната му килия нямаше полици, затова тя връщаше книгите обратно в кабинета му, където неговата библиотека наброяваше хиляди томове. Освен това той изчиташе и една камара вестници и списания, пак донасяни от Флори.