Пийт предлагаше четивата си и на другите, но почти никой не проявяваше интерес. Той заподозря, че са напълно или частично неграмотни. За да минава времето, играеше покер с Лион Коливър, контрабандиста от отсрещната килия. Лион не беше особено умен, но много го биваше с картите и Пийт, който беше научил всякакви игри в армията, си намери занимавка. Най-много обичаше да играе крибидж и Флори му донесе дъската. Лион не беше чувал за тази игра, но я усвои с лекота и само след час беше спечелил пет цента. Залагаха по един цент на игра. Не се приемаха разписки и всъщност никой не очакваше да получи някакви пари.
Късно следобед, след като изпълнеха всичките си задължения и излъскаха ареста, Пийт отключваше килията на Лион, двамата изнасяха паянтовите си столове в коридора и го запушваха. Слагаха дъската за крибидж върху квадратно парче шперплат, което Пийт държеше в килията си. А шперплата поставяха върху сандъче от пирони. И играта започваше. Лион беше успял да вмъкне манерка с царевично уиски, дестилирано от семейството му, разбира се, но отначало Пийт не проявяваше интерес. С течение на времето обаче той започна да се примирява с действителността, че или ще бъде екзекутиран, или ще лежи в затвора до края на живота си, и си каза: какво пък толкова. В разгара на някоя напрегната игра Лион се озърташе, измъкваше манерката от джоба на панталона си, развърташе капачката, отпиваше и я подаваше на Пийт. Той на свой ред се оглеждаше, отпиваше и връщаше манерката. Не бяха егоисти, просто нямаше достатъчно за всички. Освен това във всеки арест имаше доносник, а шерифът не гледаше с добро око на пиенето.
Двамата се бяха привели над дъската и обсъждаха единствено резултата, когато вратата се отвори и в тесния коридор влезе Никс. Носеше някакви документи.
— Добър вечер, момчета — поздрави той.
Те кимнаха вежливо. Никс подаде документите на Пийт.
— Голямото жури е заседавало днес, ето ти обвинителния акт. Предумишлено убийство.
Пийт изпъна гръб и пое документите.
— Е, не е изненада.
— Работата е ясна. Делото е насрочено за шести януари.
— Не може ли по-рано?
— Попитай адвоката си.
Никс се обърна и излезе.
9
Около месец след смъртта на съпруга си Джаки Бел се премести заедно с трите деца в дома на родителите си в Роум, Джорджия. Взе малкото скромни мебели, които не принадлежаха на свещеническия дом, но си тръгна с безброй хубави спомени от последните пет години в Клантън. Запази и спомена за мъчителното сбогуване с едно паство, което бе подкрепило нея и семейството й. Отнесе и съпруга си. В хаоса след убийството му тя се съгласи да го погребат в Клантън, защото така беше по-лесно. Само че те не бяха от Мисисипи, нямаха роднини тук, нямаха корени и тя искаше да се прибере у дома. Защо да го оставя? Всеки ден ходеше на гробището да си поплаче и възнамеряваше да продължи този ритуал вечно, но не можеше да го направи от Джорджия. Декстър също беше от Роум, затова Джаки уреди повторното му погребение в малко гробище зад методистката църква.
Бяха се оженили, докато той следваше в семинарията в Атланта. Странстването им из Юга започна след завършването му, когато го назначиха за младши пастор в една църква във Флорида. Всичките им три деца бяха родени на различно място, а накрая назначиха Декстър в Клантън няколко месеца преди Пърл Харбър.
Джаки обичаше Клантън до деня на смъртта на Декстър, но скоро след погребението осъзна, че не може да остане тук. Непосредствената причина беше, че църквата щеше да си вземе къщата. Новият пастор и семейството му се нуждаеха от дом. От църковното настоятелство щедро предложиха да й предоставят безплатно жилище за една година, но тя отказа. Друга причина, всъщност най-съществената, беше страданието на децата. Те обожаваха баща си и не можеха да свикнат с отсъствието му. А в такъв малък град щяха завинаги да са белязани като децата, чийто баща е бил застрелян при загадъчни обстоятелства. За да ги предпази, Джаки се върна на мястото, което те познаваха само като дома на баба и дядо.
След като се върнаха в Роум и децата отново тръгнаха на училище, тя си даде сметка, че това решение може да бъде само временно. Къщата на родителите й беше скромна и нямаше достатъчно място за три деца. Джаки взе десетте хиляди долара от застраховката „Живот“ и започна да търси жилище под наем. Не ходеше редовно на църква и това притесняваше майка й и баща й. Те бяха благочестиви методисти и не пропускаха неделната служба. Всъщност малцина местни жители я пропускаха, а които го правеха, ставаха обект на клюки. Джаки не беше в настроение да се обяснява, но ясно даде на родителите си да разберат, че се съмнява във вярата си и се нуждае от време да я преосмисли. Задаваше си очевидния въпрос: съпругът й, предан слуга на Христос, четеше Библията и подготвяше проповедта си в църквата, когато бе убит. Защо Бог не го предпази? Замислеше ли се по-дълбоко, често стигаше до тревожния въпрос, който никога не изричаше гласно: имали наистина Бог? Фактът, че това съмнение изобщо й минаваше през ума, я плашеше и тя не бе способна да отрече съществуването му.