Не след дълго започнаха да я обсъждат, поне според майка й, но на Джаки й беше все едно. Страдаше за много по-важни неща и няколко местни клюки не можеха да я наранят. Децата й се мъчеха да свикнат с новото училище. Ежедневието й беше огромно изпитание.
Две седмици след като заживя при родителите си, Джаки се изнесе в къща под наем в другия край на града. Беше собственост на адвокат на име Ерол Маклийш, трийсет и девет годишен ерген, когото тя познаваше от гимназията в Роум. Маклийш и Декстър учеха в един клас, но се движеха в различни среди. Като всички останали в града Маклийш знаеше как е умрял Декстър и искаше да помогне на младата му вдовица.
След като седмици наред се хранеше, колкото да не умре, Джаки най-сетне свали килограмите, които беше натрупала шест години по-рано по време на последната си бременност. Не би препоръчала на никого този начин за отслабване, но засега това беше единствената полза от зловещия кошмар. Нямаше как да не признае пред огледалото, че от години не е била толкова слаба. На трийсет и осем години тя тежеше колкото в деня на сватбата си и можеше да се полюбува на щръкналите си тазови кости. Очите й бяха подпухнали и зачервени и тя се закле най-сетне да престане да плаче.
Маклийш се отбиваше два пъти седмично да провери как вървят нещата, а Джаки започна да си слага грим и да носи по-прилепнали рокли в негово присъствие. Отначало се чувстваше виновна, защото Декстър още не бе изстинал в гроба, само че тя не флиртуваше. Нямаше намерение да започва романтична връзка до края на живота си, поне така се уверяваше мислено, но пък образованите ергени сигурно бяха рядкост в Роум. В крайна сметка тя беше сама, какво лошо имаше да се погрижи за външността си?
Маклийш, от своя страна, я смяташе за симпатична, но със сериозно бреме. Мъката от загубата би могла да се преодолее с течение на времето, но той не искаше да става част от вече изградено семейство. Беше единствен син и почти не беше общувал с деца, затова мисълта, че нейните ще са вечно наоколо, го тревожеше. Въпреки това подведе Джаки — тихомълком се възползва от болката и самотата й и постепенно загрижеността му прерасна във флирт.
Всъщност го интересуваше евентуалното дело за обезщетение. Маклийш притежаваше няколко имота, до един с огромни ипотеки, имаше дългове и от други сделки, а и след като адвокатстваше вече десет години, си даваше сметка, че тази дейност няма да е особено доходна. Скоро след завръщането на Джаки в Роум Маклийш започна да залага капаните си. Отиде в Клантън и души около съда достатъчно, за да събере информация за семейство Банинг. Часове наред разглежда поземления регистър и когато му отправиха неизбежния въпрос, отговори, че е лизингов брокер към „голяма компания за добив на газ и нефт“. Както очакваше, новината се разпространи из съда, площада и адвокатските кантори и не след дълго Клантън изпадна в своята първа и единствена треска за черно злато. Адвокатите и техните помощници внимателно разглеждаха стари и прашни кадастърни скици, същевременно наострили уши за клюки и без да изпускат от очи този непознат. Маклийш обаче изчезна тихомълком, както беше пристигнал, и остави града да се чуди кога ще настъпи нефтеният бум. Върна се в Джорджия, където вежливо и редовно продължи да навестява вдовицата Бел, без да изглежда нетърпелив или заинтересуван, но неизменно грижовен и някак почтителен, сякаш разбираше колко объркан е нейният свят и не искаше да го усложнява още повече.
През 1946 г. в девическия колеж „Холинс“ учеха 375 студентки. Колежът беше на сто години и имаше солидна репутация, особено сред южнячките от висшите кръгове. Стела Банинг го избра, защото много от заможните приятелки на майка й от Мемфис бяха учили там. Не и самата Лайза, най-вече защото семейството й не можеше да си го позволи.