Той не помръдна.
— От друга страна — продължи Флори, — аз винаги съм отбягвала Лайза, а Нинева още повече. Не мога да си представя как Пийт живееше в една къща с тези две жени, но пък и не е моя работа.
Джоуел искаше да й отговори, че всъщност у тях е било много хубаво, поне преди войната, когато живееха нормално. А Стела си помисли, макар да не го каза, че леля й е била тази, която е създавала проблеми в семейството. Само че и това беше преди войната, когато и двамата й родители бяха с ума си.
— Не обвинявам мама в нищо, нали разбирате? — обади се Джоуел. — Нямам доказателства, но обстоятелствата налагат тези въпроси.
— Говори като адвокат — отбеляза Стела.
— За бога, Джоуел — сряза го Флори, — навън е под нулата и умирам от студ. Да потегляме.
По обед преди Коледа, докато Нинева се суетеше в тяхната кухня и приготвяше най-малко пет ястия едновременно, а Джоуел и Стела се стараеха да я разсмиват, телефонът звънна. Джоуел пръв докопа слушалката и поздрави Никс Гридли. Очакваха обаждането. След като затвори, той каза на Стела, че баща им ще си бъде у дома след около час. После отиде да доведе леля Флори.
Десет седмици в ареста биха променили всекиго, но Пийт Банинг сякаш остаряваше по-бързо от другите. Косата му беше побеляла доста и от ъгълчетата на очите му бяха плъзнали бръчки. Макар че Флори беше завзела кухнята на ареста, той беше отслабнал. Разбира се, за някои арестанти десет седмици означаваха приближаване до свободата. За хора като Пийт обаче нямаше да има свобода, следователно нямаше и надежда, нито причина духът му да остане жив. Тъй или иначе, той щеше да умре зад решетките, далече от дома си. За Пийт Банинг смъртта криеше известни предимства. Едното предимство беше физическо — иначе беше обречен на болка до края на дните си, понякога много мъчителна, и тази перспектива не беше приятна. Другото беше психологическо — иначе винаги щеше да носи в съзнанието си гледките на неописуемо човешко страдание и понякога това бреме го докарваше до ръба на лудостта. Почти на всеки час у него се разразяваше битка, докато се опитваше да прогони тези мисли. Успяваше съвсем рядко.
Вгледаше ли се в бъдещето, Пийт допускаше, че тази ще е последната му Коледа. Беше убедил и Никс в това и беше изкопчил от него кратко посещение във фермата. Не беше виждал децата си от много време. Шерифът донякъде му съчувстваше, но не можеше да заличи от главата си мисълта за децата на Бел, които никога нямаше да зърнат баща си. Седмиците се нижеха, процесът наближаваше и Никс повече от всякога беше убеден, че хората в окръга са настроени против Пийт Банинг. Трудно завоюваното възхищение, на което се радваше само година по-рано, беше угаснало за броени секунди. Процесът му също нямаше да трае дълго.
Тъй или иначе, Никс се съгласи на кратко посещение — най-много един час. Никой друг затворник не се ползваше с такава снизходителност и Пийт не биваше да казва на никого в ареста къде отива. Облечен с цивилни дрехи, той седеше на предната седалка до Никс, мълчеше, както обикновено, и гледаше към безлюдното поле. Когато спряха зад пикала му, Никс отначало настоя да го изчака в колата, но Пийт не искаше и да чуе. Беше студено, а вътре имаше топло кафе.
Половин час Пийт седя на кухненската маса с Джоуел от едната му страна, а Флори и Стела от другата. Нинева стоеше до печката, бършеше съдовете и едва се сдържаше да не се включи в разговора. Пийт беше спокоен, зарадва се на децата си и ги отрупа с въпроси за колежа и плановете им.
Шериф Гридли седеше сам в дневната, пиеше кафе и разлистваше фермерско списание, като хвърляше по едно око към часовника. В крайна сметка беше Бъдни вечер, трябваше да напазарува.
Пийт и децата се преместиха от кухнята в кабинета му и той затвори вратата, за да им осигури уединение. Двамата със Стела седнаха един до друг на малкото канапе, а Джоуел придърпа един стол близо до тях. Когато баща й заговори за процеса, Стела вече се бореше със сълзите. Той нямаше какво да предложи в своя защита и очакваше да бъде осъден бързо. Не се знаеше дали съдебните заседатели ще решат смърт или доживотен затвор. Той приемаше и двете. Беше се примирил със съдбата си и щеше да посрещне наказанието си.
Стела се разплака още по-силно, но Джоуел имаше въпроси. Пийт обаче ги предупреди, че не бива да го питат защо го е направил. Имал си основателни причини, но те били само между него и Декстър Бел. Многократно им се извини за срама, унижението и трудностите, които им причинява, за непоправимото накърняване на доброто им име. Помоли ги за прошка, но те не бяха готови да му я дадат. И защо, след като още не беше разкрил мотивите си? Беше объркваща и дълбоко прочувствена среща. Накрая и Пийт пророни няколко сълзи.