Сега, когато вече беше ясно, че Банинг ще се изправи пред съдебно жури от свои съграждани, никой — поне в негърския квартал — не вярваше, че той ще бъде осъден и наказан. Банинг имаше пари да си наеме печени адвокати. Може би дори щеше да подкупи някои съдебни заседатели.
Парите можеха да повлияят и на съдията. Белите умееха да ги използват, за да получават каквото си поискат.
Онова, което толкова силно интригуваше Ърни във връзка с процеса, беше фактът, че няма замесени негри. Никой не можеше да ги обвини. Нямаше да има чернокожи изкупителни жертви. Сериозно престъпление с бяла жертва винаги предизвикваше ареста на обичайните заподозрени, но не и сега. Случилото се беше класическа разпра между бели и Ърни смяташе да гледа колкото се може повече от процеса. И той като всички останали искаше да разбере защо го е направил Банинг. Сигурен беше, че е намесена жена.
Той дояде хлебчето си и погледна уредите. Когато температурата достигна осемдесет градуса, Ърни бавно дръпна лостчетата и пусна парата. Тя минаваше през лабиринт от тръби, които водеха до радиатори във всяка стая на съда. Той нагласи горелките, като отново погледна скалите. Доволен се качи по служебното стълбище на втория етаж и влезе през вратата до ложата на съдебните заседатели. В съдебната зала беше тъмно и студено. Включи една лампа, а другите щяха да почакат точно до седем часа. Мина през преградата и покрай пейките за публиката и се запъти към стена с черен чугунен радиатор, който се събуждаше с тракане. Парата от сутерена вече нахлуваше в него и изпращаше първата топла вълна в студеното помещение. Ърни се усмихна, изпълнен с безмълвна гордост, че тъй добре поддържаната от него система работи.
Вече беше шест и половина и предвид големината на съдебната зала с високия девет метра таван и балкон, както и старите неуплътнени прозорци, които още бяха заскрежени, Ърни допускаше, че на шестте радиатора ще им трябва повече от час, за да покачат температурата до двайсет и един градуса. Съдът отваряше официално в осем часа, но Ърни подозираше, че редовните посетители, служителите и вероятно дори някои адвокати ще започнат да се промъкват през страничните входове още преди това, нетърпеливи да видят началото на процеса.
* * *
Съдия Рейф Озуълт пристигна в осем без четвърт и завари Пенрод да мете пода на кабинета му зад съдебната зала. Размениха си любезности, но Пенрод знаеше, че съдията не е в настроение за несериозни разговори. Малко след това Ърни Даудъл се отби, за да поздрави съдията и да го попита добра ли е температурата. Идеална, както винаги.
Джон Уилбанкс и брат му Ръсел пристигнаха, настаниха се на масата на защитата — по-отдалечената от ложата на съдебните заседатели — и започнаха да я покриват с дебели правни книги и папки. Бяха облечени с елегантни костюми и копринени вратовръзки и изглеждаха, както се полага на заможни и преуспели адвокати, а точно това очакваха от тях всички в града. Появи се и Майлс Труит като представител на обвинението заедно с помощник-прокурора Мейлон Поуст, току-що завършил право в Университета на Мисисипи. Труит и Джон Уилбанкс се ръкуваха и подеха приятелски разговор, докато гледаха как хората пълнят залата.
Никс Гридли пристигна с двамата си служители — Рой Лестър и Ред Арнет, и тримата в чисти, изгладени и напълно окомплектовани униформи и с излъскани черни обувки. За случая Никс беше назначил временно двама доброволци да поддържат реда в съда, като им беше дал пистолети, униформи и строги инструкции. Той обикаляше залата, заговаряше секретарките, смееше се с адвокатите и кимаше на познатите си сред призованите за избора на съдебно жури.
Зрителите бяха насочвани към лявата, тоест южната, страна на съдебната зала и редовете се пълнеха бързо. Сред любопитните имаше и някои репортери, които получиха места на първия ред.
Отдясно приставът Уолтър Уили насочваше хората, получили призовки. Седемдесет регистрирани гласоподаватели бяха избрани от съдия Озуълт и негов помощник и бяха получили писма две седмици по-рано. Четиринайсет бяха отхвърлени по различни съображения. Останалите оглеждаха напрегнато залата, неуверени дали трябва да се чувстват горди, че са избрани, или ужасени, че може би им предстои да изпълнят дълга си по време на процес с толкова злополучна слава. От писмата, които бяха получили, не ставаше ясно кой е обвиняемият, но целият окръг знаеше, че това е Пийт Банинг. От петдесет и шестимата само един щеше евентуално да стане съдебен заседател за втори път. В Мисисипи рядко се провеждаха процеси. Всички кандидат-членове на журито бяха бели, а жените бяха само три.