— Какво казва обвинението по делото „Щатът Мисисипи срещу Пийт Банинг“? — попита съдия Озуълт.
Майлс Труит се изправи решително и отговори:
— Господин съдия, щатът Мисисипи е готов за процеса.
— Защитата?
Джон Уилбанкс се изправи и каза:
— Защитата също.
Когато и двамата седнаха, съдия Озуълт погледна към дясната страна на залата и каза:
— Призовали сме седемдесет души за избора на съдебни заседатели. Един почина, трима не са открити, десет са отхвърлени и изпратени у дома. Затова разполагаме със състав от петдесет и шест души. Приставът ми съобщи, че всички те присъстват, че са над осемнайсет и под шейсет и пет години и нямат здравословни проблеми, които биха им попречили да изпълнят дълга си като членове на журито. Подредени сте под номера и ще се обръщаме към вас по този начин.
Нямаше смисъл да обяснява, че причините за отхвърлянето на десет души бяха тяхната неграмотност и неспособността им да попълнят най-прост въпросник.
Съдия Озуълт разлисти някакви документи, намери обвинителния акт и го прочете на глас. Според законите на Мисисипи изложените факти говореха за предумишлено убийство, наказуемо или с доживотна присъда, или със смърт на електрическия стол. Той представи двамата адвокати и двамата прокурори и ги помоли да станат. Представи и обвиняемия, но когато го помоли да се изправи, Пийт отказа. Не трепна и сякаш нищо не чуваше. Съдия Озуълт се подразни, но реши да подмине това неуважение.
Пийт постъпи неразумно и Джон Уилбанкс смяташе да скастри клиента си по време на първата почивка. Какво се надяваше да спечели с непочтителното си поведение?
Съдията продължи нататък с многословно описание на обвиняемия и на жертвата. В момента на смъртта си Декстър Бел бил свещеник в методистката църква в Клантън от пет години и развивал активна дейност сред общността. Бил известна личност, както и обвиняемият. Пийт Банинг бил роден в окръг Форд във видно семейство и тъй нататък.
Когато най-сетне приключи с въведението си, Озуълт попита бъдещите съдебни заседатели дали някой има роднинска връзка с Декстър Бел или Пийт Банинг. Никой не помръдна. След това попита дали някой се смята за личен приятел на Пийт Банинг. Двама мъже се изправиха. И двамата заявиха, че са стари приятели и не могат да съдят Пийт, каквито и доказателства да им бъдат предоставени. Те бяха освободени и напуснаха залата. След това съдията попита колко от бъдещите съдебни заседатели са приятели с членовете на семейство Банинг: Лайза, Флори, Джоуел и Стела. Изправиха се шестима. Млад мъж обясни, че е съученик на Джоуел от гимназията. Един каза, че сестра му и Стела били приятелки и че той я познава добре. Трети беше дългогодишен познат на Флори. Съдия Озуълт разговаря с тях поотделно и продължително и ги попита дали ще съумеят да бъдат безпристрастни. И шестимата го увериха, че биха могли, и не бяха освободени. Трима заявиха, че са приятели на семейство Бел, но твърдяха, че ще останат безпристрастни. Джон Уилбанкс се съмняваше и възнамеряваше да ги подложи на изпитание по-късно през деня.
Войната беше приключила съвсем наскоро и спомените от нея бяха много ярки, затова съдия Озуълт знаеше, че няма друг избор, освен да подходи директно. Без почти никаква предистория той представи Пийт Банинг като офицер с високи отличия, който е бил и военнопленник. Попита колко ветерани има сред призованите. Изправиха се седем мъже, които той извика по име и разпита. Те до един заявиха, че са способни да загърбят всякакви предубеждения или предпочитания, да следват закона и да изпълняват разпорежданията на съда.
Единайсет жители на окръг Форд бяха загинали през войната. Съдия Озуълт и негов подчинен добросъвестно се бяха постарали да изключат тези семейства от списъка.
След това съдия Озуълт се зае с проблема от другата страна и попита дали сред съдебните заседатели има членове на църквата на Декстър Бел. Изправиха се трима мъже и една жена, които бяха незабавно освободени. Останаха петдесет души. Колко от тях бяха членове на други методистки църкви в окръга? Станаха петима. Трима познаваха Декстър Бел, двама — не. Съдия Озуълт остави и петимата.
Даде на всяка от страните правото да отхвърлят безапелационно по петима души по-късно през деня. Ако Джон Уилбанкс не одобряваше външността или езика на тялото на някой методист, можеше да го извади от журито, без да изтъква никаква причина. Ако Майлс Труит заподозреше, че познат на семейство Банинг може да упражни влияние в полза на обвиняемия, би могъл да се възползва от правото си да освободи въпросния човек. Четиримата юристи седяха на ръба на столовете си и наблюдаваха всяко потрепване, усмивка и смръщване на потенциалните членове на журито.