Следващият свидетел на обвинението беше човек, когото всички познаваха. Слим Фаргасон от десетилетия беше чиновник в канцлерския съд и едно от задълженията му беше да съхранява всички поземлени документи на окръга. Той бързо прегледа заверено копие от нотариален акт и обясни на съдебните заседатели, че на 16 септември миналата година господин Пийт Банинг е прехвърлил чрез отказ от собственост 640 акра земя на двете си деца Джоуел и Стела Банинг. Земята принадлежала на Пийт от 1932 г., когато починала майка му и той я наследил.
По време на кръстосания разпит Джон Уилбанкс изясни историята на собствеността на имота и наблегна на факта, че земята принадлежи на семейство Банинг повече от сто години. Нима не било всеизвестно в окръг Форд, че семейство Банинг ревностно пазят земята си? Слим заяви, че не може да свидетелства какво е всеобщо достояние, а да говори само от свое име, но да, земята в крайна сметка щяла да стане собственост на следващото поколение Банинг.
След изчерпването на въпросите Слим побърза да напусне свидетелското място и да се върне в кабинета си.
Призоваха заместник-шериф Рой Лестър да даде показания. Както повеляваха законите на Мисисипи, той свали служебния си револвер, кобура и колана, преди да заеме свидетелското място. Когато Труит започна да го обстрелва с въпроси, Лестър продължи разказа на Хоп и описа местопрестъплението, както го заварил. Най-напред се опитал да успокои госпожа Бел, която била в истерия, и напълно основателно. Бил с нея, когато пристигнал шериф Гридли, и я отвел отсреща, на верандата на госпожа Ванландингам. После отишъл в църквата и помогнал за разследването.
Джон Уилбанкс нямаше какво да попита.
Фактите бяха на страната на прокурора, както обикновено се случваше, и по тази причина Труит се държеше решително и предизвикателно. Нямаше нужда да проявява творчество. Постепенно щеше да сглоби разказа и да преведе съдебните заседатели през престъплението и последиците от него. Следващият му свидетел беше шериф Никс Гридли.
Никс описа местопрестъплението и съдебните заседатели най-накрая видяха мъртвото тяло и кръвта на поредица от увеличени снимки. Те бяха зловещи и тенденциозно подбрани, но съдиите в Мисисипи открай време ги допускаха. Убийствата са отвратителни, а онези, които преценяват каква е истината, имат право да видят вредата, нанесена от обвиняемия. За щастие, снимките не бяха достатъчно големи, за да се виждат от залата и от балкона. Джаки Бел беше пощадена от гледката на мъртвия си съпруг, но въпреки това наличието на тези доказателства я разстрои. Никой не й беше казал, че Декстър е бил сниман, докато кръвта му се е стичала по пода. Какво щеше да стане с тези снимки след процеса?
Докато ги разглеждаха, неколцина съдебни заседатели хвърляха убийствени погледи към Пийт. Той разлистваше дебела правна книга, рядко вдигаше очи и през цялото време беше равнодушен, сякаш не присъстваше на собствения си процес.
Никс разказа за разговора си с Хоп, който им посочил убиеца. Заедно с Рой Лестър и Ред Арнет отишли у Пийт Банинг да го арестуват. Той ги очаквал на верандата. Съобщил им, че оръжието е в пикапа му, и те го взели. Не обелил нито дума, докато пътували към ареста, където ги чакал Джон Уилбанкс. Господин Уилбанкс заявил, че не може да се провежда разпит, ако не присъства и той, затова Никс така и не успял да разговаря с обвиняемия, който и до ден-днешен не бил казал нито дума защо е убил свещеника.
— Но имате ли представа какви са мотивите му? — попита Труит.
Джон Уилбанкс нямаше търпение най-сетне да направи нещо адвокатско. Скочи на крака и каза:
— Възразявам. Свидетелят няма право да ни запознава със своята „представа“ или мнение за мотива.
— Приема се.
Труит невъзмутимо се приближи към масичката пред съдийското място, бръкна в една кутия, извади револвер и го подаде на Никс.
— Това ли е оръжието, което сте взели от пикапа на Пийт Банинг?
Никс го хвана с две ръце и кимна.
— Да.
— Бихте ли го описали на съдебните заседатели?
— Разбира се. Армейски колт четиридесет и пети калибър, револвер, побиращ шест патрона в барабана, с четиринайсетсантиметрова цев. Много хубаво оръжие. Бих казал, истинска легенда.
— Знаете ли откъде обвиняемият е закупил това оръжие?
— Не. Пак повтарям, не съм разговарял с него.