— Знаете ли колко патрона е изстрелял обвиняемият по жертвата?
— Три. Хоп каза, че е чул три изстрела, а преди малко госпожа Бел свидетелства, че е чула три звука. Според аутопсията убитият е улучен два пъти в гърдите и веднъж в лицето.
— Намерихте ли куршумите?
— Да, два от тях. Единият е минал през главата и е заседнал в дунапренената тапицерия на стола, на който е седял убитият. Другият е минал през гръдния кош и е заседнал по-ниско в стола. Третият е изваден от патолога по време на аутопсията.
Джаки Бел избухна в сълзи и захълца. Ерол Маклийш стана и й помогна да се изправи. Тя напусна съдебната зала, закрила лицето си с ръце, а останалите гледаха и чакаха. Когато вратата се затвори зад нея, Майлс Труит се извърна към съдия Озуълт, който му кимна да продължи.
Труит се приближи до масичката, извади пликче от кутията и го подаде на свидетеля.
— Бихте ли описали какво виждате?
— Разбира се. Това са трите куршума, с които е убит свещеникът.
— Откъде знаете?
— Лично изпратих оръжието и куршумите в криминалистичната лаборатория. Изследваха ги и ми изпратиха заключение.
Труит се приближи към своята маса, взе някакви документи и ги размаха към съдия Озуълт.
— Господин съдия, имам два доклада. Първият е от балистичния експерт, вторият е от лекаря, извършил аутопсията. Моля да бъдат допуснати като доказателства.
— Някакви възражения, господин Уилбанкс?
— Да, господин съдия, същите, които повдигнах и миналата седмица. Предпочитам двамата експерти да дойдат в съдебната зала, за да ги подложа на кръстосан разпит. Не мога да разпитам писмените им доклади. Няма причина те да не бъдат призовани да свидетелстват. Не е справедливо по отношение на защитата.
— Отхвърля се. Докладите се допускат като доказателства. Продължете, господин Труит.
— Шериф Гридли, съдебните заседатели ще имат възможност да прегледат и двата доклада, но бихте ли могли да обобщите балистичната експертиза?
— Разбира се. Трите гилзи са били в барабана, така че анализът не е бил труден. Експертът ги е изследвал заедно с трите куршума и е направил пробна стрелба с оръжието. По негово мнение няма съмнение, че трите фатални изстрела са произведени с револвера „Колт“, който взехме от колата на обвиняемия. Никакво съмнение.
— Можете ли да обобщите какво е установил патологът, направил аутопсията?
— И там няма нищо изненадващо. Трите куршума, изстреляни от револвера на Пийт Банинг, са проникнали в тялото на отец Бел и са причинили смъртта му. Всичко е в доклада.
— Благодаря ви, шерифе. Приключих със свидетеля.
Джон Уилбанкс се изправи и изгледа Гридли толкова гневно, сякаш му идеше да го замери с камък. Пристъпи към него и се замисли над първия си въпрос. Вече седмици всичко живо в окръг Форд знаеше, че Пийт Банинг е застрелял Декстър Бел. Ако Уилбанкс се осмелеше да изтъкне друго предположение, рискуваше да изгуби всякаква благонадеждност. Освен това щеше да се изложи на присмех, а гордостта му не би го понесла. Той реши да поизпоти шерифа, може би да породи известно съмнение, но най-вече да запази високото си реноме.
— Шерифе, кой е балистичният ви експерт?
— Казва се Дъг Крануел, работи в Джаксън.
— И вие го смятате за достатъчно квалифициран?
— Така ми се струва. Използват го много шерифи.
— Простете за въпроса, но не мога да преценя квалификацията му, защото него го няма. Защо не е тук да свидетелства пред съдебните заседатели?
— Може би трябва да попитате господин Труит. Аз не отговарям за съдебните процеси. — Никс се усмихна на журито, доволен от своето остроумие.
— Разбирам. А кой лекар извърши аутопсията?
— Доктор Фред Брайли, също в Джаксън. Мнозина прибягват до неговите услуги.
— А защо не е тук да даде показания пред съдебните заседатели?
— Мисля, че иска твърде много пари.
— Разбирам. Това разследване пести средства, така ли? Престъплението не е ли достатъчно важно?
— Средствата са от бюджета на господин Труит, не от моя. Питайте него.
— Шерифе, не намирате ли за странно, че нито един от двамата експерти не присъства тук днес, за да бъде подложен на щателен кръстосан разпит от защитата?
Труит стана и каза:
— Възразявам, господин съдия. Свидетелят не контролира обвинението.
— Приема се.
Никс, който се наслаждаваше на краткото си пребиваване на свидетелското място, продължи:
— Случаят наистина е съвсем ясен и господин Труит не е сметнал, че са нужни много вещи лица.
— Достатъчно, шериф Гридли! — изръмжа съдия Озуълт.
Уилбанкс настръхна и попита:
— Колко убийства сте разследвали, шерифе?
— Държа нещата под контрол. Нямаме много престъпления.
— Колко убийства?
Когато стана ясно, че е необходимо да отговори, Никс се размърда, позамисли се за секунда и попита:
— На бели или на черни?
Уилбанкс смаяно погледна към залата и попита:
— По различен начин ли ги разследвате?
— Не, струва ми се. Разследвал съм три-четири намушквания с нож в негърския квартал и онова момче Дюлейни, което обесиха в Бокс Хил. Освен тях намерихме Джеси Грийн в реката, но не успяхме да докажем, че е убит. Тялото беше много разложено. Така че преди сегашното убийство май съм разследвал само още едно.
— А откога сте шериф?
— Ще станат осем години.
— Благодаря ви — каза Уилбанкс и се върна на масата си. Съдия Озуълт целият трепереше поради нуждата от никотин. Той удари с чукчето.
— Съдът се разпуска за обяд. Ще се съберем отново в два следобед.