Тъй като беше най-близкият до пасторското семейство негър, допускаше, че ще обвинят него. Умираше от ужас, страх го беше дори да помръдне, но някак се измъкна заднешком от стаята, без да докосва нищо. Затвори вратата и се разхълца. Пасторът беше благ човек, който се отнасяше към него уважително и проявяваше загриженост към семейството му. Добър човек, семеен, обичлив и обожаван от паството си. С каквото и да беше оскърбил Пийт Банинг, не заслужаваше да плати с живота си.
На Хоп му хрумна, че може и някой друг да е чул изстрелите. Ами ако госпожа Бел се завтече и види съпруга си окървавен и мъртъв на бюрото? Хоп се опита да се овладее. Знаеше, че не му достига смелост да я намери и да й съобщи новината. Белите да го направят. В църквата нямаше никой друг и докато минутите се нижеха, на Хоп постепенно му просветна, че нещата зависят от него. Но не за дълго. Ако бъдеше забелязан да тича откъм църквата, със сигурност щеше да стане главният заподозрян. Затова той излезе от пристройката възможно най-спокойно и закрачи по улицата, по която беше тръгнал и господин Банинг. Ускори ход, подмина площада и не след дълго се озова пред шерифската служба.
Заместник-шериф Рой Лестър тъкмо излизаше от патрулката.
— Добро утро, Хоп — поздрави го Лестър и тогава видя зачервените му очи и сълзите по бузите.
— Застреляха преподобния Бел — изломоти Хоп. — Мъртъв е.
Хоп седеше на предната седалка на патрулката и продължаваше да бърше сълзите си, докато Лестър се носеше по тихите улици на Клантън и броени минути по-късно спря сред облак прах на покрития с чакъл паркинг пред църквата. Вратата на пристройката се отвори рязко и отвътре изхвърча пищящата Джаки Бел. Ръцете й бяха почервенели от кръв; по памучната й рокля и по бузите, където се беше докосвала, имаше кървави следи. Джаки виеше и ломотеше неразбираемо с разкривено от шока лице. Лестър я сграбчи и се помъчи да я успокои, но тя се отскубна и се развика:
— Той е мъртъв! Мъртъв е! Някой е убил мъжа ми!
Лестър отново я сграбчи в опит да я утеши и да й попречи да се върне в кабинета. Хоп гледаше отстрани и не знаеше какво да направи. Още се тревожеше, че може да обвинят него, и гледаше да не се намесва.
Госпожа Ванландингам, която живееше от отсрещната страна на улицата, чу суматохата и дотича, все още с кърпата за съдове в ръка. Пристигна точно когато и колата на Никс Гридли захрущя по чакъла на паркинга. Шерифът изскочи навън и щом го зърна, Джаки запищя:
— Той е мъртъв, Никс! Декстър е мъртъв! Някой го е застрелял! О, боже! Помогни ми!
Шерифът, Лестър и госпожа Ванландингам я преведоха през улицата до верандата отсреща, където тя рухна на люлеещ ракитов стол. Госпожа Ванландингам понечи да избърше бузите и ръцете й, но Джаки я отблъсна, зарови лице в дланите си и се разрида мъчително. Плачеше толкова силно, че почти се давеше.
— Остани при нея — поръча Никс на Лестър и се върна на паркинга, където го чакаше заместник-шериф Ред Арнет.
Влязоха в пристройката и бавно пристъпиха в кабинета, където намериха тялото на преподобния Бел на пода до стола му. Никс предпазливо докосна дясната му китка и след няколко секунди отбеляза:
— Няма пулс.
— Нищо чудно — отвърна Арнет. — Явно няма да ни трябва линейка.
— Май да. Обади се в погребалната агенция.
Хоп влезе в кабинета и каза:
— Господин Пийт Банинг го застреля. Чух изстрелите. Видях револвера му.
Никс се изправи, погледна смръщено Хоп и попита:
— Пийт Банинг ли?
— Да, господине. Бях отвън в коридора. Той насочи оръжието си към мен и после ми поръча да ви намеря.
— Какво още ти каза?
— Че съм добър човек. Това е всичко. После си тръгна.
Никс скръсти ръце пред гърдите си и погледна към Ред, който поклати невярващо глава и измърмори:
— Пийт Банинг?
И двамата погледнаха Хоп с невярващо изражение.
— Точно така — увери ги той. — С очите си го видях, държеше револвер с дълга цев. Прицели се ей тук — посочи той средата на челото си. — Мислех, че и аз ще умра.
Никс отново нахлупи шапката си и потърка бузи. Сведе очи към пода и забеляза как локвата кръв се разраства и безшумно се плъзга все по-далече от тялото. Погледна към затворените очи на Декстър и се запита за пръв път какво е предизвикало случилото се.
— Е, извършителят на това престъпление май е ясен — отбеляза Ред.
— Така се оказва — отговори Никс. — Хайде все пак да направим няколко снимки и да потърсим гилзи.