Джон си спомни старата история за съдебно жури от годините на Депресията, което дни наред не можело да вземе решение по някакво дело. Истината излязла на бял свят, когато най-накрая издали присъда и съдебните заседатели били освободени. Долар дневно било нелошо заплащане по онова време, а повечето заседатели нямали друга работа.
Двамата се посмяха, наляха си по още едно питие и тъкмо обсъждаха къде да вечерят, когато светлината в стаята на съдебните заседатели угасна. Малко след това звънна телефонът в кантората им. Секретарката се качи при тях и им съобщи, че заседателите са готови.
* * *
Съдия Озуълт даде малко време новината да се разпространи и публиката отново да се събере. В седем вечерта, както беше обещал, той се появи в залата с черна тога, нареди на Уолтър Уили да прескочи обичайното си каканижене и каза на Никс да доведе обвиняемия. Пийт Банинг отиде до стола си и седна, без да погледне никого. Когато всички бяха заели местата си, Уолтър повика съдебните заседатели.
Те влязоха бавно с мрачни лица. Едни гледаха към публиката, други — към Пийт. Седнаха и се вторачиха в съдията, сякаш ненавиждаха този момент и страшно им се искаше да бъдат другаде.
— Господа съдебни заседатели, решихте ли каква ще е присъдата? — попита съдия Озуълт.
Хал Грийнуд се изправи с лист в ръка.
— Да, господин съдия.
— Дайте я на пристава.
Уолтър Уили взе листа от Хал и без да го поглежда, го отнесе до съдийската маса и го подаде на съдията, който го прочете бавно и попита:
— Единодушно ли е решението ви?
Всичките дванайсет души кимнаха, някои — едва-едва, нито един въодушевено.
— Обвиняемият да стане.
Пийт Банинг се надигна бавно, изпъна гръб, изопна рамене, вирна брадичка и впери свиреп поглед в съдия Озуълт.
— Единодушната присъда е следната: „Ние, съдебните заседатели, намираме обвиняемия Пийт Банинг за виновен в предумишлено убийство на Декстър Бел. Ние, съдебните заседатели, го осъждаме на смърт на електрическия стол“.
Обвиняемият не само не трепна, дори не мигна. Други обаче го направиха и откъм публиката се разнесоха възклицания и стонове. В ложата на съдебните заседатели Уилбър Стак усети внезапен прилив на емоции и закри лицето си с ръце. До края на живота си щеше да съжалява за деня, когато се бе огънал и беше гласувал да бъде убит негов събрат по оръжие.
Флори запази самообладание най-вече защото присъдата не беше изненада. Брат й очакваше този изход. Тя беше наблюдавала съдебните заседатели през целия процес и знаеше, че няма да има пощада. Пък и, честно казано, защо да има? По напълно непонятни причини брат й се беше превърнал в убиец, който не желаеше съчувствие. Тя докосна бузите си с носната кърпичка и се замисли за Джоуел и Стела, но успя да се овладее. Щеше да плаче по-късно, когато останеше сама.
Съдия Озуълт взе още един лист и прочете:
— Господин Банинг, по силата на властта, дадена ми от щата Мисисипи, ви осъждам на смърт на електрическия стол след деветдесет дни, на осми април. Можете да седнете.
Пийт седна с безизразно лице. Съдия Озуълт осведоми адвокатите, че разполагат с трийсет дни да внесат своите искания и обжалвания, след това благодари на съдебните заседатели и ги освободи. Когато те излязоха от залата, съдията погледна към Никс, посочи Пийт и каза:
— Отведете го обратно в ареста.
17
Чайната на площада обикновено отваряше в шест сутринта и бързо се пълнеше с адвокати, банкери, свещеници и бизнесмени — все хора на нефизическия труд — които се събираха на кафе и понички и си предаваха един на друг сутрешните вестници. Никой не седеше сам. Имаше кръгла маса за демократите, а в отсрещния край на помещението — друга за републиканците. Консервативната клика на завършилите Университета на Мисисипи сядаше в предната част, а възпитаниците на местния колеж предпочитаха маса близо до кухнята. Методистите си имаха свой кът, баптистите също. Често между масите се водеха разговори, разменяха се шеги и закачки, но истински спорове се разгаряха рядко.
Присъдата претъпка чайната. Всички бяха запознати с фактите и подробностите, дори с клюките, но въпреки това бяха дошли рано, за да се уверят, че няма да пропуснат нищо. Може би Пийт Банинг беше нарушил мълчанието си и беше казал нещо на адвоката си или на Никс Гридли. Може би Джаки Бел беше направила коментар на присъдата пред някой репортер. Или вестникът на Тюпълоу беше надушил нещо, убягнало на другите. И най-важното: щеше ли щатът наистина да екзекутира Пийт Банинг?