Паркираха зад съда, после около площада, а когато наблизо не остана свободно място, задръстиха улиците в центъра. Поздравяваха се един друг, гледаха мрачно жителите на града, които никак не харесваха, защото те, местните, бяха осъдили Пийт на смърт. Обикаляха стаите на съда и се взираха в заключената врата на съдебната зала на горния етаж. Пълнеха кафенета и закусвални, колкото да убият време. Разговаряха мрачно помежду си, но с никого от града. Събираха се край сребристата камионетка и разглеждаха кабелите, които минаваха по тротоара и влизаха в съда. Клатеха глави и се чудеха как могат да спрат тази работа, но после отминаваха и просто чакаха. Гледаха кръвнишки полицаите и шерифите — десетина въоръжени и униформени мъже, повечето от съседните окръзи.
Губернаторът се казваше Филдинг Райт, адвокат от Делтата, станал успешен политик. Беше встъпил в длъжност осем месеца по-рано, когато почина предшественикът му, и в момента се стремеше към преизбиране за пълен четиригодишен мандат. Рано следобед в четвъртък той се срещна с главния прокурор на щата, който го увери, че съдът не може да направи нищо повече, за да спре екзекуцията.
Губернатор Райт беше получил огромен брой писма, които го призоваваха да помилва Пийт Банинг, но други пък настояваха за правосъдие и прилагане на цялата тежест на закона. Той смяташе, че съперникът му в изборите е слаб, и не искаше да политизира екзекуцията, но като повечето хора беше заинтригуван от случая. Потегли от кабинета си в щатската столица на задната седалка на чисто новия си служебен кадилак, придружен от секретар и следван от полицейска кола. Запътиха се на север. Спряха в Гренада, където прокурорът се срещна за кратко със свой виден привърженик, после спряха още веднъж по същата причина в Оксфорд. Пристигнаха в Клантън малко преди пет и обиколиха площада. Губернатор Райт се изуми от многолюдната тълпа. Шерифът го беше уверил, че положението е под контрол и не се нуждае от полицейско подкрепление.
Беше се разчуло, че губернаторът пристига, и една група, предимно от репортери, чакаше пред ареста. Когато той излезе от колата си, те защракаха с фотоапарати и започнаха да го обстрелват с въпроси. Райт се усмихна, подмина репортерите и влезе вътре. Никс Гридли го чакаше в шерифската служба заедно с Джон Уилбанкс и щатския сенатор, негов съюзник. Губернаторът познаваше Уилбанкс, който подкрепяше един от опонентите му в изборите. В момента обаче това нямаше значение. За Райт днешното събитие не беше политическо.
Рой Лестър доведе затворника и всички се запознаха. Джон Уилбанкс помоли сенатора да почака отвън. Предстоеше да обсъждат нещо, в което той не можеше да участва. Сенаторът неохотно излезе. Когато четиримата останаха насаме, губернаторът ведро разказа, че навремето се запознал с бащата на Пийт Банинг на някакво събитие в Джаксън. Знаеше, че семейството е прочуто в областта, и то от много години.
Пийт не се впечатли.
— Господин Банинг — поде губернаторът, — както знаете, в моите правомощия е да заменя смъртната ви присъда с доживотна и точно затова съм тук. Наистина не виждам смисъл от екзекуцията ви.
Пийт го изслуша внимателно и отговори:
— Благодаря ви, че дойдохте, господине, но не съм молил за тази среща.
— Никой не е молил. Тук съм по собствена воля и съм склонен да ви помилвам и да отменя екзекуцията, но при едно условие. Ще го направя, ако обясните на мен, на шерифа и на адвоката си защо убихте онзи пастор.
Пийт изгледа кръвнишки Джон Уилбанкс, все едно той стоеше зад този заговор. Уилбанкс поклати глава.
После Пийт погледна безизразно губернатора и отговори:
— Нямам какво да кажа.
— Въпросът е на живот и смърт, господин Банинг. Сигурен съм, че не искате след броени часове да седнете на електрическия стол.
— Нямам какво да кажа.
— Говоря напълно сериозно, господин Банинг. Разкрийте ни причината и екзекуцията няма да се състои.
— Нямам какво да кажа.
Джон Уилбанкс наведе глава и се приближи до един прозорец. Никс Гридли въздъхна отчаяно: нали ви предупредих. Губернаторът впери поглед в Пийт, който му отвърна със същото, без да мигне.
Накрая Райт каза:
— Добре, както искате.
Той стана и излезе навън, отново мина покрай репортерите и се отправи към дома на един лекар, където му подготвяха вечеря.
Когато се здрачи, тълпата около съда се умножи и улиците се напълниха с хора. Стана невъзможно за превозните средства и движението беше отклонено.