— Ами близките? — попита Ред.
— Тъкмо за това си помислих. Да отведем госпожа Бел в дома й и да помолим няколко жени да останат с нея. Аз ще отида в училището и ще поговоря с директора. Имат три деца, нали?
— Така ми се струва.
— Да — потвърди Хоп. — Две момичета и едно момче.
Никс погледна Хоп и каза:
— От теб да не излиза нищо, Хоп, ясно ли е? Ама наистина нищо. Никоя жива душа да не научава какво се е случило тук. Ако се разбъбриш, кълна се, че ще те тикна в ареста.
— Няма, ще си трая, господин шериф. Дума няма да обеля.
Затвориха вратата на кабинета и излязоха на улицата. Отсреща съседите се събираха около верандата на семейство Ванландингам, най-вече домакини, които стояха слисани, закрили уста с ръка.
Повече от десет години в окръг Форд не беше ставало убийство на бял човек. През 1936 г. двама изполичари бяха започнали война заради ивица безполезна земя. Спечели я онзи с по-точен мерник, на процеса се оправда със самозащита и се прибра у дома. Две години по-късно чернокож младеж беше линчуван край селището Бокс Хил, защото уж подметнал нещо неприлично на бяла жена. През 1938 г. обаче линчът не беше смятан за убийство и изобщо за престъпление никъде в Юга, най-малко пък в Мисисипи. Една неуместна дума към бяла жена спокойно можеше да бъде наказана със смърт.
В момента нито Никс Гридли, нито Ред Арнет, нито Рой Лестър или който и да било на възраст под седемдесет години в Клантън помнеше убийство на видна личност от града. А фактът, че главният заподозрян беше още по-виден техен съгражданин, направо изуми хората. Съдебните чиновници, адвокатите и съдиите изоставиха всякакви други дела, повтаряха току-що наученото и клатеха глави. В магазините и офисите край площада секретарки, собственици на фирми и клиенти си предаваха поразителната новина и се гледаха смаяно. В училищата учителите престанаха да преподават, зарязаха учениците и се скупчиха в коридорите. По сенчестите улици в центъра съседите стояха край пощенските кутии и се мъчеха да измислят различни начини да кажат: „Не е възможно“.
Но беше. В двора на Ванландингам се стълпиха хора, отчаяно загледани към паркинга от отсрещната страна на улицата, където бяха спрели три патрулки — целият полицейски автопарк на окръга — и катафалката на погребална агенция „Магаргъл“. Заведоха Джаки Бел обратно в свещеническия дом, където при нея остана близка лекарка и няколко жени от църквата. Скоро улиците се напълниха с коли и пикапи на любопитни шофьори. Някои преминаваха бавно, докато водачите им зяпаха. Други паркираха както дойде съвсем близо до църквата.
Присъствието на катафалката действаше като магнит и хората излязоха на паркинга, където Рой Лестър им нареди да стоят настрана. Задната врата на катафалката беше открехната, което, разбира се, означаваше, че скоро в нея ще положат пастора за краткото пътуване до погребалната агенция. Както се случва при всяка трагедия — било престъпление, било нещастен случай, — любопитните всъщност искаха да видят трупа. Изумени и шокирани, те се приближиха смълчани със съзнанието, че са късметлии. Бяха очевидци на невероятна история и щяха до края на живота си да говорят как са били на мястото, когато катафалката е откарвала преподобния Бел.
Шериф Гридли излезе от пристройката, огледа струпаните хора и свали шапката си. Зад него се появи носилка с черно покривало, изпод което се виждаха само кафявите обувки на Декстър. Всички мъже тутакси свалиха шапки и каскети, а жените сведоха глави, но не затвориха очи. Някои хлипаха тихо. Когато натовариха тялото и затвориха задната врата, старият Магаргъл седна зад волана и потегли. Той никога не пропускаше възможност за допълнителна доза драматизъм, затова мина по страничните улички и излезе на площада, после направи две бавни обиколки около сградата на съда, та градът да го огледа хубаво.
Час по-късно шериф Гридли му се обади и даде нареждане тялото да бъде транспортирано в Джаксън за аутопсия.
Нинева не помнеше кога за последен път Пийт я е молил да поседи с него на верандата. Имаше си толкова работа. Еймъс биеше масло в хамбара и се нуждаеше от помощ. След това й предстоеше да консервира една купчина фасул и грах. Чакаше я и пране. Но когато господарят й нареди: „Седни на люлеещия стол да си поговорим“, не вървеше да му откаже. Нинева сърбаше студен чай, докато той пушеше цигара от цигара, както щеше да си спомни тя по-късно, докато разказваше на Еймъс. Вниманието на Пийт беше приковано към шосето на около четиристотин метра от алеята пред къщата. Минаха немного автомобили и пикали, и няколко каруци, пълни с памук, на път за магана в града.