Рой Лестър излезе от ареста с патрулката си и се отправи към дома на Милдред Хайландър. Флори го очакваше и той я откара до ареста. Заведоха я в стаята на шерифа, където Никс я посрещна с прегръдка. Остави я вътре и няколко минути по-късно доведоха брат й. Двамата седнаха един срещу друг; коленете им се допираха.
— Ял ли си? — попита тя тихо.
Той поклати глава.
— Не, предложиха ми последна вечеря, но нямам апетит.
— Какво искаше губернаторът?
— Просто се отби да се сбогува, струва ми се. Как са децата?
— Как са децата ли? Какво очакваш, Пийт? Не са на себе си и кой би могъл да ги вини?
— Скоро всичко ще приключи.
— За теб, не за нас. Ще си отидеш славно, но ние ще трябва да събираме парчетата и да се чудим защо се случи всичко това, по дяволите.
— Съжалявам, Флори, нямах избор.
Тя изтри очи и прехапа език. Искаше й се да му се нахвърли и най-сетне да излее всичко от сърцето си, но освен това искаше да го прегърне за последен път и да го увери, че близките му го обичат.
Той се приведе към нея и хвана ръцете й.
— Има някои неща, които трябва да знаеш.
20
Затворникът отправи една-единствена молба. Искаше да отиде пеша от ареста до съда, кратко разстояние от две пресечки, но за него — дълъг път към гроба. За Пийт беше важно да крачи с вдигната глава, без белезници, както храбро се беше изправял пред смъртта толкова много пъти и я беше избягвал. Искаше да покаже смелост, разбираема за малцина. Щеше да умре гордо, без угризения и без съжаления.
В осем часа той излезе от ареста с бяла риза и бежов панталон. Ръкавите му бяха навити, защото беше горещо, влажно и задушно. Съпровождан от Рой Лестър от едната му страна и Ред Арнет от другата, Пийт закрачи след Никс Гридли през тълпата, която се раздели, за да му направи път. Чуваше се само щракането на фотоапаратите. Нямаше банални въпроси от репортерите, нито насърчителни или осъдителни възгласи. На Уесли Авеню групичката зави, насочи се към площада и закрачи по средата на улицата, а любопитните изостанаха. Когато наближиха, войниците, дошли от близо и далече, застанаха мирно и козируваха. Пийт ги видя, видимо се изненада за секунда-две, после им кимна. Крачеше бавно, без да бърза, но с непоклатима решимост.
Тълпата на площада притихна, когато затворникът и охраната му се зададоха. Никс изръмжа на няколко души да се отдръпнат и всички се подчиниха. Той зави по Мадисън Стрийт пред чайната и малкото шествие го последва бавно.
Пред тях се извиси съдът, целият осветен в очакване на появата им. Беше най-важната сграда в окръга, мястото, където се въздаваше справедливост, защитаваха се права, мирно и честно се разрешаваха спорове. Пийт също беше участвал в съдебно жури като млад и преживяването го бе впечатлило дълбоко. Той и останалите заседатели бяха спазили закона и бяха определили справедлива присъда. Бяха раздали правосъдие, а сега правосъдието очакваше него.
Допълнително ангажираните полицаи бяха отцепили тротоара пред съда. По него минаваха електрическите кабели. Генераторът в сребристата камионетка бръмчеше, докато минаваха покрай нея, но Пийт сякаш не я забеляза. Пристъпваше след Никс и прескочи кабелите, които завиваха към сградата. Огромното множество го учуди, особено многобройните ветерани, но той продължи да гледа право напред, за да не срещне погледа на някой познат.
Бавно стигнаха до съда и влязоха. Сградата беше празна, охраната беше прогонила любопитните и беше заключила всички врати. Никс нямаше да допусне зрелище и се закле, че ще арестува всеки, вмъкнал се вътре без разрешение. Качиха се по главното стълбище и спряха пред залата. Охраната им отвори и те влязоха. Кабелите минаваха по пътеката и водеха към стола.
Олд Спарки стърчеше зловещо до ложата на съдебните заседатели, срещу празните пейки за зрителите. Зрители обаче нямаше, само няколко свидетели. Пийт не беше одобрил нито един от тях. Нямаше човек от семейството на Декстър Бел. Никс беше забранил достъпа на всички фотографи за огромно изумление на Джими Томпсън, който чакаше нетърпеливо до командното табло на любимия си стол. Масите бяха разместени и до съдийското място беше оформена редица столове за свидетелите. Прокурорът Майлс Труит седеше до съдия Рейф Озуълт. До него беше губернатор Райт, който досега не беше присъствал на екзекуция и реши да остане в града за тази. Смяташе, че е негов дълг да види с очите си изпълнение на смъртното наказание, подкрепяно толкова силно от населението на щата. До губернатора седяха четирима репортери, избрани лично от Никс Гридли, един от които беше Харди Капли от „Мемфис Прес-Симитър“.