По-късно хората, които бяха стояли най-близо до сребристата камионетка и генератора, от южната страна на съда, твърдяха, че не са чули вика, но онези от запад и изток, и най-вече зад сградата, го бяха чули и никога нямаше да го забравят. На Джон Уилбанкс му прозвуча като гръм и той възкликна: „О, боже!“. Изправи се, пристъпи крачка напред и се взря в уплашените лица на хората край съда.
Викът продължи няколко секунди, но за мнозина щеше да звучи вечно.
Първият токов удар трябваше да спре сърцето и Пийт да изпадне в безсъзнание, но никой не знаеше дали е станало така. Мощни конвулсии разтърсваха тялото му десет секунди, макар да бе невъзможно времето да се измери точно. Когато Джими дръпна прекъсвача и спря тока, главата на Пийт клюмна надясно и той застина неподвижно. После потръпна. Джими изчака трийсет секунди както винаги и за втори път пусна тока. Пийт се разтресе, но тялото му оказваше все по-слаба съпротива и явно се предаваше. По време на втория токов удар температурата в тялото му надхвърли деветдесет градуса и органите му започнаха да се топят. Кръв рукна от очните му ябълки.
Джими прекъсна тока и нареди на патолога да провери дали Пийт е мъртъв. Патологът не помръдна, просто стоеше със зяпнала уста и се взираше в отблъскващото лице на Пийт Банинг. Никс най-сетне успя да откъсне очи от него и усети, че му се гади. Майлс Труит, който шест месеца по-рано бе стоял точно където в момента се намираше електрическият стол и беше увещавал съдебните заседатели за смъртна присъда, вече бе присъствал на първата екзекуция в живота си и никога нямаше да бъде същият човек. Губернаторът също. По политически причини щеше да продължи да подкрепя смъртното наказание, но тайно щеше да копнее за неговото премахване, поне за белите обвиняеми.
На балкона Хоп Пърдю затвори очи и захлипа тихо. Като главен свидетел той беше дал показания срещу господин Банинг и сега се чувстваше виновен.
След първоначалния шок репортерите се опомниха и неистово започнаха да дращят в бележниците си.
— Моля ви, господине, ако обичате — настоя Джими Томпсън с раздразнение и даде знак на патолога, който най-сетне успя да се размърда.
Стиснал стетоскопа, който беше взел назаем от един лекар, чудесен професионалист, категорично отказал да припари до екзекуцията, патологът пристъпи към тялото и преслуша сърцето на Пийт. От очите му се стичаше кръв и други течности и бялата му памучна риза бързо променяше цвета си. Патологът не беше сигурен дали е чул нещо, но в този миг искаше Пийт да е мъртъв. Беше видял предостатъчно. Дори ако Пийт не беше мъртъв, много скоро щеше да бъде. Затова той се отдръпна и каза:
— Сърцето не бие. Този човек е мъртъв.
Джими въздъхна с облекчение, че екзекуцията е преминала толкова гладко. С изключение на сърцераздирателния вик, разтърсил прозорците, и може би разтопените очни ябълки не се случи нищо, което да не е виждал и друг път. Екзекуцията на Пийт му беше трийсет и осмата, но просто нямаше две еднакви. Джими мислеше, че е виждал всичко, ала все се появяваше нещо ново. Общо взето, това беше една хубава вечер за щата. Той бързо махна приспособлението от главата на Пийт и покри лицето му, за да не се вижда кръвта. Започна да откача кабелите и да маха ремъците. Докато си вършеше работата, Майлс Труит се извини и излезе, губернаторът също. Репортерите обаче останаха приковани на местата си и се стараеха да запишат всяка подробност.
Никс дръпна Рой Лестър настрани и му каза:
— Ще откарам тялото до погребалната агенция. Обещах на Флори да й съобщим, когато всичко приключи. Тя си е у дома с децата, искам да отидеш там и да им предадеш новината.
Очите на Рой бяха влажни и той беше видимо разтърсен. Успя да каже само:
— Слушам, шефе.
Повече от сто години Банинг погребваха близките си в семейно гробище на склона, недалече от розовата къща. Скромните надгробни плочи бяха подредени в прави редици под клоните на стар чинар — величествено дърво, което бе тук, откакто съществуваше и родът. Много преди раждането на Пийт гробището бе наречено Стария чинар и се споменаваше така в семейните разговори. Покойният роднина никога не беше мъртъв. Той просто беше отишъл при Стария чинар.
Точно в осем сутринта в петък, 11 юли, в гробището се събра неголяма група хора, пред чиито погледи простият дървен ковчег беше спуснат на въжета в гроба. Четирима от полските работници на Банинг го бяха изкопали предишния ден.