Следващия петък отново се срещнаха в хотел „Пийбоди“ на вечеря с приятели. После се промъкнаха в един бар, за да останат насаме. Пийнаха и тайно се качиха в стаята му на седмия етаж. Пийт вече беше спал с жена, но от бордеите на Ню Йорк. Така повеляваше традицията в „Уест Пойнт“. Лайза беше девствена и готова за промяна, освен това прояви страст, която зашемети Пийт. Към полунощ той намекна, че й е време да се прибира у дома. Тя отговори, че никъде няма да ходи, че ще остане при него през нощта и няма нищо против да прекара в леглото голяма част от следващия ден. Пийт се съгласи.
— А какво ще кажеш на родителите си? — попита той.
— Ще излъжа. Ще измисля нещо. Не се тревожи. Лесно е да ги заблуди човек, пък и изобщо не очакват от мен да направя такова нещо.
— Както искаш. Сега може ли да поспим?
— Да. Знам, че си изтощен.
Бурното ухажване продължи цял месец и двамата влюбени забравиха за целия свят. Всеки уикенд Пийт запазваше стая в „Пийбоди“, където прекарваше три нощи, а Лайза често оставаше при него. Приятелките й започнаха да шушукат. Родителите й станаха подозрителни. В крайна сметка беше 1925 г. и имаше строги правила за пристойно поведение на младите дами и техните ухажори. И Лайза, и приятелките й знаеха правилата, но освен това тя знаеше и колко много може да се забавлява, ако понаруши някои от тях. Наслаждаваше се на мартинито, на цигарите и най-вече на непозволения секс.
Една неделя Пийт я откара в Клантън да се запознае със семейството му, да разгледа фермата и да добие представа откъде произхожда той. Не възнамеряваше да отглежда памук цял живот, смяташе да се посвети на военната кариера и двамата с Лайза да обикалят света, поне така смяташе на двайсет и две години.
Той получи заповед да се яви във Форт Райли в Канзас, където му предстоеше да премине обучение за офицер. Докато чакаше нетърпеливо заповедта за своето първо назначение, той се измъчваше от мисълта, че ще се раздели с Лайза. Отиде с колата в Мемфис и й съобщи новината. Знаеха, че предстои раздяла, но сега тя им се струваше невъзможна. Докато Пийт се сбогуваше с Лайза, тя беше обляна в сълзи. Той отпътува с влак за Форт Райли и седмица по-късно получи писмо от нея. Без заобикалки го информираше, че е бременна.
Пийт изобщо не се поколеба и състави план. Извини се с неотложни семейни проблеми, изискващи незабавното му завръщане у дома, и убеди прекия си командир да му заеме колата си. Шофира цяла нощ и пристигна в „Пийбоди“ за закуска. Обади се на Лайза и й съобщи, че ще избягат и ще се оженят. Идеята я въодушеви, но тя не беше сигурна как ще измъкне от къщата куфар, без майка й да забележи. Пийт я убеди да зареже куфара. И в Канзас Сити имаше магазини.
Лайза целуна майка си за „сбогом“ и отиде на работа. Пийт я пресрещна и двамата отпрашиха за Мемфис със смях, кикот и изобилие от ласки. В Тюпълоу намериха уличен телефон и се обадиха на госпожа Суийни. Лайза се държа мило, но категорично. Мамо, извинявай, че така изневиделица, но с Пийт ще се оженим. Аз съм на осемнайсет и мога да правя каквото поискам. Обичам те, ще ти се обадя пак довечера и ще поговоря с татко. Когато затвори, майка й плачеше. Лайза обаче беше най-щастливото момиче на света.
Така и така бяха в Тюпълоу, град, който Пийт познаваше добре, двамата решиха да сключат брак. По-хубавите квартири във Форт Райли бяха за офицерите и техните семейства, така че брачното свидетелство щеше да бъде предимство. Отидоха в окръжния съд на Лий, подадоха заявление, платиха такса и намериха мирови съдия, който развъждаше лещанки отзад в магазина си за риболовни такъми. Съпругата му им стана свидетел и след като човекът си прибра обичайните два долара, ги обяви за съпруг и съпруга.
Пийт щеше да се обади на своите родители по-късно. Предстоеше раждането на първото им дете, затова беше важно да определят дата за сватбата възможно най-скоро. Пийт знаеше, че клюкарките в Клантън ще започнат да гледат календара веднага щом научат от майка му новината за раждането на първото й внуче. Лайза смяташе, че би трябвало да роди след около осем месеца. Осем месеца щяха да предизвикат известна изненада, но не и клюки. Седем би било прекалено. Шест — направо скандално.
Ожениха се на 14 юни 1925 г.