Джоуел се роди на 4 януари 1926 г. във военна болница в Германия. Пийт беше помолил за назначение в чужбина, за да бъде възможно най-далече от Мемфис и Клантън. Там никой никога нямаше да види акта за раждане на Джоуел. Двамата с Лайза изчакаха шест седмици, преди да изпратят телеграми до бабите и дядовците у дома.
* * *
От Германия Пийт беше прехвърлен обратно във Форт Райли в Канзас, където се обучаваше в Двайсет и шести кавалерийски полк. Беше отличен ездач, но започваше да се съмнява в ролята на кавалерията в съвременното военно дело. Танковете и самоходната артилерия бяха бъдещето, но той въпреки това обичаше кавалерията и остана в Двайсет и шести полк. Стела се роди във Форт Райли през 1927 г.
На 20 юни 1929 г. бащата на Пийт, Джейкъб, почина от инфаркт на четиридесет и девет години. Лайза, която в момента беше с две болни малки деца, не можеше да замине за Клантън за погребението на господин Банинг. Не беше ходила във фермата от две години и предпочиташе да стои далече от нея.
Четири месеца след смъртта на господин Банинг страната изпадна в Голямата депресия. Икономическият срив почти не се отрази на професионалните военни. Тяхната работа, жилища, здравеопазване, образование и заплащане бяха подсигурени, макар и да станаха малко по-скромни. Младото семейство Банинг беше щастливо с кариерата на Пийт и своето растящо потомство, така че бъдещето му оставаше свързано с армията.
Пазарът на памука също се срина през 1929 г. и фермерите пострадаха сериозно. Вземаха заеми, за да плащат разходите и дълговете си и да засеят памук през следващата година. Майката на Пийт рухна след смъртта на съпруга си и не беше в състояние да управлява фермата. По-голямата му сестра Флори живееше в Мемфис и не проявяваше почти никакъв интерес към земеделието. Пийт нае човек, който да организира сеитбата през 1930 г., но фермата отново изгуби пари. Той взе заем и нае друг човек следващата година, ала пазарът си оставаше свит. Дълговете се трупаха и земята на семейство Банинг беше застрашена.
По време на коледните празници през 1931 г. Пийт и Лайза обсъдиха мрачната перспектива той да напусне армията и да се завърнат в окръг Форд. Никой от двамата не го искаше, особено Лайза. Не можеше да си представи, че ще живее в такова затънтено място като Клантън, и то с майката на Пийт. Двете бяха прекарали малко време заедно, но то им беше достатъчно да се уверят, че съжителството им ще е трудно. Госпожа Банинг беше ревностна методистка, която знаеше всички отговори, защото те бяха там, в Светото писание. Използвайки свещения авторитет на Божието слово, тя съветваше всеки как да живее живота си. Не беше креслива или неприятна, просто прекалено критична.
Пийт също се стремеше да я избягва. Всъщност дори му минаваха мисли да продаде фермата и да излезе от този бизнес. Идеята пропадна по няколко причини. Първо, фермата не беше негова собственост. Майка му я беше наследила от баща му. Второ, заради Депресията земеделската земя беше поевтиняла много. И трето, майка му нямаше да има къде да живее.
Пийт обичаше армията, особено кавалерията, и искаше да служи, докато се пенсионира. Като момче беше прекопавал и брал памук и беше прекарвал часове наред на полето, затова бе избрал различен живот. Искаше да види свят, може би да се сражава в някоя война, да заслужи медали и да направи съпругата си щастлива.
Отново взе пари назаем и нае трети управител на фермата. Реколтата беше прекрасна, пазарът — силен, а после, в началото на септември, заваляха проливни дъждове, същински мусони, и унищожиха всичко. През 1932 г. не се роди нищо, а банките го притискаха. Състоянието на майка му продължаваше да се влошава и тя не беше в състояние да се грижи за себе си.
Пийт и Лайза обсъдиха възможността да се преместят в Мемфис или пък в Тюпълоу, където и да е, само не в Клантън. По-големият град предоставяше повече възможности, по-хубави училища, по-интересен социален живот. Пийт можеше да работи във фермата и да пътува, нали? На Бъдни вечер тъкмо планираха какво да правят, когато пристигна телеграма. Беше от Флори и новината беше трагична. Майка им починала предишния ден, най-вероятно от пневмония. Беше едва петдесетгодишна.
Вместо да разопаковат подаръци, двамата набързо стегнаха багажа си и предприеха дългото пътуване до Клантън. Майката на Пийт и Флори беше погребана в Стария чинар до съпруга си. Младите съпрузи взеха решение да останат във фермата и повече не се върнаха във Форт Райли. Той напусна активната военна служба и стана запасняк.
Чуваше се тътенът на войната. Японците настъпваха в Азия и бяха нахлули в Китай предишната година. Хитлер и нацистите строяха фабрики, които произвеждаха танкове, самолети, подводници, оръдия и всичко друго, от което се нуждаеха военните, за да станат мощни и агресивни. Колегите на Пийт в армията се тревожеха от случващото се. Някои предричаха неизбежна война.