Хората бяха определяни и нерядко преценявани според вероизповеданието им. И несъмнено биваха заклеймявани, ако твърдяха, че нямат такова. Лайза се присъедини към Методистката църква и стана активен член. Какво друго да прави в Клантън?
Ала тъй като не беше коренячка, дълго не успяваше да се впише в общността въпреки произхода на съпруга си. Местните не се доверяха на никого, ако техните предци не бяха познавали дядо му. Лайза добросъвестно ходеше на църква и постепенно службите започнаха да й харесват, особено музиката. Накрая се присъедини към женския библейски кръжок, който се събираше веднъж месечно.
След това помоли да се включи в подготовката на една сватба. Помогна и за няколко важни погребения. В града пристигна пътуващ евангелист за ритуалите на пролетното обновление и Пийт предложи да го подслони през въпросната седмица. Гостът се оказа много красив и дамите завиждаха на Лайза за близостта до обаятелния млад проповедник. Пийт бдително държеше положението под око и си отдъхна, когато седмицата приключи.
Но предстоеше следващото обновление. Методистите имаха по две годишно, баптистите — три, а Църквата на Петдесетница като че ли непрекъснато беше в състояние на трескаво обновление. Поне два пъти годишно някой бродещ уличен проповедник опъваше шатра до бакалницата, недалече от площада, и всяка вечер се вихреше по високоговорителите. Не беше необичайно една църква да „гостува“ на друга, когато в града пристигнеше известен проповедник. Всички християни се посвещаваха на Бог най-малко за два часа всяка неделя сутрин. Някои го правеха и в неделя вечер. (Това важеше за белите църкви; черните продължаваха по цял ден и дори през нощта.) Популярни бяха молитвените събирания в сряда вечер. Като се добавеха всички празнични служби, летни библейски училища, погребения, сватби, годишнини и кръщенета, понякога Лайза се чувстваше изтощена от църковните си ангажименти.
Тя настояваше от време на време да излизат от града. Ако Флори се съгласеше да гледа децата, двамата с Пийт заминаваха в „Пийбоди“ за дълъг уикенд, изпълнен с развлечения. Понякога и Флори ги придружаваше заедно с Джоуел и Стела и цялото семейство се наслаждаваше на големия град — най-вече на светлините. На два пъти с помощта на Флори всички се натовариха на влак и заминаха на едноседмична почивка в Ню Орлиънс.
През 1936 г. в електроснабдяването на Юга се забелязваше ярък контраст. Ток имаха деветдесет процента от големите градове, но само десет процента от по-малките селища. Центърът на Клантън беше електрифициран през 1937 г., но в останалата част от окръга още беше тъмно.
Докато пазаруваха в Мемфис и Тюпълоу, Лайза и другите фермерски съпруги тръпнеха благоговейно пред електрическите уреди и приспособления, които наводняваха пазара — радиоапарати, грамофони, готварски печки, хладилници, тостери, миксери и дори прахосмукачки — но те бяха неизползваеми за тях. Хората в провинцията мечтаеха за електричество.
Лайза искаше да прекарва колкото се може повече време в Мемфис и Тюпълоу, но Пийт се съпротивляваше. Вече беше земеделец и с всяка следваща година ставаше все по-пестелив. Затова тя се примири с по-скромния начин на живот и престана да се оплаква.
Нинева и Еймъс си вървяха с къщата и фермата. Родителите им бяха родени в робство и бяха обработвали същата земя, на която сега се трудеше Пийт. Нинева твърдеше, че е „към шейсетте“, но не беше ясно кога е родена. Еймъс също не знаеше рождената си дата, но за да дразни жена си, често подмяташе, че е по-млад от нея. Най-големият им син имаше акт за раждане, който доказваше, че е на четиридесет и осем години. Едва ли Нинева го беше родила дванайсетгодишна. Според Еймъс тогава била поне на двайсет. Семейство Банинг знаеха, че всъщност тя е „към седемдесетте“, макар че тази тема беше забранена. Нинева и Еймъс имаха още три деца и пълен двор внуци, но до 1935 г. повечето се бяха преместили на север.
Нинева работеше като домашна помощница на семейство Банинг, откакто се помнеше. Беше готвачка, миячка на съдове, перачка, бавачка, гувернантка, акушерка. Беше помогнала на лекаря да изроди Флори през 1898 г. и брат й Пийт през 1903 г. и на практика беше отгледала и двамата. За майката на Пийт тя беше приятелка, лечителка, доверен човек и съветница.