За съпругата на Пийт обаче беше по-скоро съперница. Единствените бели хора, на които Нинева имаше доверие, бяха семейство Банинг, а Лайза не беше Банинг. Тя беше Суийни, гражданка, която не познаваше взаимоотношенията между бели и черни в провинцията. Нинева тъкмо се беше сбогувала с най-близката си приятелка, госпожа Банинг, и не беше готова да посрещне новата господарка на къщата.
Отначало Нинева негодуваше срещу красивата млада съпруга с въздействащо присъствие. Тя беше сърдечна и приятна и по всичко личеше, че й се иска да се впише в това място, но в очите на Нинева само създаваше допълнителна работа. През последните четири години Нинева беше поела грижите около госпожа Банинг, която не беше взискателна, и тя си признаваше, че е станала малко мързелива. Кой го е грижа, ако къщата не е безукорна? Госпожа Банинг не забелязваше нищо през последните години от живота си. И изведнъж тази нова жена щеше да я извади от ленивото ежедневие. Веднага стана ясно, че съпругата на Пийт отделя голямо внимание на дрехите, които, разбира се, трябваше да се перат, понякога да се колосват и винаги да се гладят. А Джоуел и Стела, макар да бяха сладурчета, имаха нужда от сготвена храна, чисти дрешки, хавлии и спално бельо. Вместо да се грижи за госпожа Банинг, която ядеше колкото птиче, Нинева изведнъж се оказа длъжна да приготвя по три ястия дневно за четиричленно семейство.
Отначало Лайза се чувстваше неловко в присъствието на друга жена в дома си денем, при това волева жена с позиции. Тя не беше отраснала с прислуга. Майка й сама се грижеше за домакинството с помощта на съпруга и дъщерите си. След няколко дни обаче стана ясно, че Лайза не може да се справи сама с добрата поддръжка на толкова голям дом. Без да подхваща борба за територия или да наранява чувствата на Нинева, Лайза бързо се примири.
Двете жени бяха достатъчно съобразителни да осъзнаят, че никоя няма да напусне. Не им оставаше друго, освен да се разбират някак си, поне привидно.
Къщата беше достатъчно голяма за двете. Първата седмица премина напрегнато, но когато се поопознаха, напрежението се стопи. Пийт не им помогна особено. Той беше на полето, където се чувстваше щастлив и безгрижен. Жените се оправиха сами.
От друга страна, Еймъс обожаваше Лайза още от самото начало. Всяка пролет той насаждаше голяма зеленчукова градина, която изхранваше семейство Банинг и многобройните им работници, и Лайза се запали по нея. Беше градско момиче и беше отглеждала само леха с маргаритки. Градината на Еймъс заемаше половин акър и в нея имаше тикви, царевица, марули, фасул, моркови, сладки картофи, чушки, патладжани, краставици, бамя, ягоди, лук и поне четири сорта домати, засадени в безукорни редове. Той се грижеше и за неголяма овощна градина с ябълки, праскови, сливи и круши. Също така отглеждаше пилета, прасета и няколко млечни крави. Слава богу, друг беше поел грижата за едрия добитък.
Еймъс се зарадва на новата си помощница. Всяка сутрин след закуска Лайза беше в градината — поливаше, плевеше, гонеше вредители, береше узрелите зеленчуци и дори си тананикаше весело. Засипваше Еймъс с въпроси за градинарството. Носеше широкопола сламена шапка, за да се предпазва от слънцето, памучен панталон, навит до коленете, и ръкавици до лактите. Не я смущаваха пръстта и калта, но и някак съумяваше да не си цапа дрехите. Според Еймъс тя беше най-красивата жена, която е виждал, и направо се влюби в нея, макар че отначало по навик показа раздразнение от намесата й. Тя искаше да знае всичко за отглеждането на зеленчуците и когато въпросите й се изчерпиха, двамата отидоха в обора при кравите, където той й показа как да ги дои. Научи я да бие масло и да прави сирене.
Често им помагаше Джуп, внукът на Еймъс и Нинева. Майката на Джуп го бе кръстила Джупитър, но това име не му харесваше и го беше съкратил. Тя беше заминала за Чикаго и не се връщаше, но Джуп предпочиташе живота във фермата и остана при баба си и дядо си. Петнайсетгодишен, той беше мускулест и силен. Беше омагьосан от Лайза, но ужасно стеснителен в нейно присъствие.
Отначало Еймъс подозираше, че въодушевлението й се дължи на желание да се махне от къщата и от Нинева, и отчасти беше така. Помежду им обаче се установи приятелство, за голяма изненада и на двамата. Лайза настоя да узнае всичко за семейството и произхода на Еймъс, за родителите, за баба му и дядо му, за техния труден живот във фермата. Баща й беше от север. Майка й беше отраснала в Мемфис. Лайза не беше общувала с негри и изразяваше съчувствие към тежкото им положение. С внимателно и пестеливо подбрани думи той й обясни, че двамата с Нинева и децата им са от късметлиите. Имаха си хубава малка къща, построена за тях от бащата на Пийт, когато бе съборил старата семейна къща. Имаха предостатъчно храна и дрехи. Никой не гладуваше в земите на семейство Банинг, но полските работници бяха много бедни. Тесните им бараки почти не ставаха за живеене. Децата, а те бяха много, винаги бяха босоноги.