Когато иззад завоя се подаде колата на шерифа, Пийт рече:
— Ето го, пристига.
— Кой? — попита тя.
— Шериф Гридли.
— Какво иска?
— Идва да ме арестува, Нинева. За убийство. Току-що застрелях пастор Декстър Бел.
— Не може да бъде! Ама наистина ли?
— Казах ти. — Той се изправи и се приближи до стола й. Наведе се и изпъна пръст към лицето й. — Да не си казала на никого, Нинева, чуваш ли?
Очите й се облещиха, устата й зяпна, но тя не можа да продума и дума. Пийт извади малък плик от джоба на якето си и й го подаде.
— Сега влез в къщата и веднага щом ме откарат, занеси това на Флори.
Пийт хвана ръката й, помогна й да се изправи и отвори мрежестата врата. Когато влезе вътре, Нинева нададе измъчен вой, който го стъписа. Той затвори и дървената врата и се обърна към шерифа, който се приближаваше. Гридли не бързаше. Паркира до пикапа на Пийт, излезе от патрулката, придружаван от Ред и Рой за подкрепа, запъти се към верандата и спря пред стълбите. Впери поглед в Пийт, който изглеждаше напълно безучастен.
— Най-добре да дойдеш с нас, Пийт — каза Никс.
Пийт посочи към пикапа си и каза:
— Револверът е на предната седалка.
Никс погледна Ред и му нареди:
— Вземи го.
Пийт бавно слезе по стълбите, за да се качи в колата на шерифа. Рой отвори задната врата и докато се навеждаше да седне, Пийт чу воя на Нинева откъм задния двор. Вдигна поглед и я видя да тича към хамбара, стиснала плика.
— Да тръгваме — каза Никс, докато отваряше своята врата и се настаняваше зад волана.
Ред седна до него с револвера в ръка. На задната седалка Рой и Пийт седяха един до друг и раменете им почти се докосваха. Никой не продумваше, всъщност сякаш дори не дишаха, докато напускаха фермата и завиваха към шосето. Пазителите на реда вършеха нужното, донякъде неспособни да повярват на случилото се, шокирани като всички останали. Обичан от хората свещеник, убит хладнокръвно от любимеца на града — легендарен герой от войната. Сигурно имаше много основателна причина и беше просто въпрос на време истината да излезе на бял свят. За момента обаче часовникът беше спрял и случващото се сякаш не беше истина.
На половината път до града Никс погледна в огледалото и каза:
— Няма да те питам защо го направи, Пийт. Просто искам да се уверя, че си бил ти, това е.
Пийт въздъхна дълбоко, загледа се в памуковите ниви и отговори:
— Нямам какво да кажа.
Арестът на окръг Форд беше построен през миналия век, ако не и по-отдавна, и беше почти негоден за обитаване. Първоначално сградата бе служила за склад, впоследствие бе превръщана в едно или друго и накрая беше закупена от окръжната управа, която я раздели на две с тухлена стена. В предната половина бяха изградени шест килии за бели затворници, а в осемте килии отзад затваряха чернокожите. Арестът рядко беше изцяло пълен, особено предните килии. Към него имаше неголямо административно крило, където се помещаваше шерифската служба на Клантън. Сградата се намираше само на две пресечки от площада и от входа й се виждаше горната част на съда. По време на наказателните дела, които бяха рядкост, обвиняемите нерядко отиваха в съда пеша, съпровождани от един-двама заместник-шерифи.
Пред ареста се бяха скупчили хора, за да зърнат убиеца. Все още никой не можеше да осъзнае, че Пийт Банинг е направил това, пък и на никого не му се вярваше, че ще бъде хвърлен в затвора. За видна личност като Банинг със сигурност щяха да важат различни правила. И все пак, след като на Никс му стискаше да го арестува, имаше предостатъчно любопитни, които искаха да го видят с очите си.
— Явно се е разчуло — промърмори Никс, докато завиваше към малкия паркинг до ареста. — Нито дума на никого — разпореди се той.
Колата спря и четирите врати се отвориха. Никс стисна Банинг за лакътя и го поведе към входната врата, следван от Ред и Рой. Тълпата все още беше смълчана, когато репортер на „Форд Каунти Таймс“ пристъпи напред с фотоапарат и направи снимка със светкавица, като сепна дори Пийт. Докато той влизаше, някой се провикна:
— Ще гниеш в ада, Банинг!
— Точно така! — додаде друг.
Заподозреният не трепна и сякаш не забелязваше хората. След малко вече беше вътре и се скри от поглед.
В тясната стаичка, където вписваха и разпитваха всички арестанти, чакаше Джон Уилбанкс, изтъкнат адвокат и стар приятел на семейство Банинг.
— На какво дължим това удоволствие? — попита го Никс, видимо недоволен, че го вижда.
— Господин Банинг е мой клиент, тук съм да го представлявам — отговори Уилбанкс.
Пристъпи напред и се ръкува с Пийт, без да каже нито дума.
— Първо ние ще си свършим нашата работа, после вие ще свършите своята.