Лайза знаеше, че Еймъс е предпазлив. Не биваше да го обвинят, че критикува шефа си. Освен това винаги бързаше да изтъкне, че в околността живеят много бедни бели, чието положение е също толкова отчайващо, колкото и на чернокожите полски работници.
Докато яздеше сама, Лайза обикаляше земите на семейство Банинг, около две трети от които бяха памукови полета. Останалата площ беше гориста. Попадна на малко селище в гората, откъснато от света. Децата по верандите бяха мръсни, ококорени и отказваха да говорят с нея. Майките им кимаха, усмихваха се и прибираха децата вътре. В това своеобразно село тя видя магазин и църква с гробище зад нея. От двете страни на прашните улици бяха скупчени бараки.
Лайза беше изумена от бедността и условията за живот и се закле някой ден да намери начин да направи подобрения. Отначало не сподели мислите си с никого. Не каза на Пийт, че е яздила в гората, но той скоро научи. Един от полските работници му съобщи, че забелязал бяла жена на кон. Лайза призна, че е била тя, разбира се, какъв е проблемът? Никой не й е забранявал да ходи на определени места, нали?
Не, нищо не било забранено. Нямало нищо за криене. Но какво точно търсела там?
Просто си яздела. Колко негри живеят в онова селище?
Пийт не беше сигурен, защото семействата постоянно растяха. Стотина, но не всички работели за тях. Някои имали друга работа. Трети заминали, четвърти пък се върнали. Няколко мъже имали повече от едно семейство. Какво я интересувало?
Просто от любопитство. Лайза съзнаваше, че осъществяването на замисъла й ще отнеме години и че моментът не е подходящ да създава проблеми. Пийт още беше длъжник на банките. Страната продължаваше да бъде в депресия. Нямаше почти никакви излишни пари. Дори пътуванията им до Мемфис бяха с ограничен бюджет.
В края на март 1938 г., докато Лайза и Еймъс се възползваха от топлия слънчев ден, за да засадят грах и маслен боб, на нея й се зави свят. Изправи се, за да си поеме дъх, и припадна. Еймъс я взе на ръце и хукна към задната веранда, където ги посрещна Нинева. В качеството си на медицинска сестра, лекарка и акушерка на дома тя изтри лицето на Лайза със студена кърпа и я свести. Няколко минути по-късно Лайза се почувства добре и каза: „Май съм бременна“.
И нищо чудно, рече си Нинева, но не обели нито дума. Пийт откара Лайза на лекар в Клантън, който потвърди, че Лайза е бременна във втория месец. Джоуел и Стела бяха твърде малки, за да им съобщят новината. Пийт и Лайза бяха на седмото небе. След две помятания и много старание най-сетне бяха успели. Пийт настоя тя да остави градинарството в ръцете на Еймъс и да го кара по-спокойно.
Месец по-късно Лайза отново пометна. Загубата беше съкрушителна и тя изпадна в мъчителна депресия. Пусна завесите на прозорците и цял месец почти не се показа от спалнята. Нинева както винаги пое нещата и се грижеше за Лайза, когато тя й позволеше. Пийт се стараеше да прекарва много време с нея, но като че ли нищо не повдигаше духа й, дори Стела и Джоуел. Накрая Пийт я закара в Мемфис на консултация със специалист. Останаха две нощи при родителите й, но и това не я разведри. Рано една сутрин на кафе той довери на Нинева, че ужасно се тревожи. Плашещо беше жизнерадостен човек като Лайза да изпадне в такова униние.
Нинева имаше опит с депресирани бели жени. Госпожа Банинг не се бе усмихнала нито веднъж през последните четири години от живота си, а Нинева бе държала ръката й всеки божи ден. Започна да се заседява при Лайза и да се опитва да завърже разговор с нея. Отначало Лайза не казваше почти нищо и много плачеше. Затова Нинева бъбреше ли, бъбреше, разказваше истории за майка си, за баба си и за живота на някогашните роби. Носеше й чай и шоколадови бисквити и постепенно започна да разтваря завесите. Ден след ден двете седяха и разговаряха, и Лайза започна да разбира, че животът й изобщо не е толкова суров, колкото на други хора. Даде си сметка, че е привилегирована жена, щастливка. Беше на трийсет, беше здрава и най-хубавите дни тепърва й предстояха. Вече беше майка и дори да нямаше повече деца, бе надарена с прекрасно семейство.