Девет седмици след като пометна, Лайза се събуди една сутрин, изчака Пийт да излезе от къщата, обу панталона си, намери си ръкавиците и сламената шапка и съобщи на Нинева, че трябва да отиде в градината. Нинева я последва и пошушна нещо на Еймъс. Той я наблюдаваше внимателно и когато слънцето се издигна високо и Лайза се изпоти, Еймъс настоя да си починат. Нинева пристигна със студен чай с лимон, тримата седнаха на сянка под едно дърво и се посмяха.
Не след дълго Лайза и Пийт възобновиха предишното си ежедневие и макар да не се лишаваха от плътски удоволствия, бременност нямаше. Минаха две години без новини. На трийсет и третия си рожден ден през ноември 1940 г. Лайза беше категорично убедена, че вече не може да зачене.
23
Памукът изглеждаше многообещаващо в края на лятото на 1941 г. Семената бяха засети в средата на април. На Четвърти юли стеблата бяха високи до кръста, а до Деня на труда в първия понеделник на септември стигаха до гърдите. Времето беше благоприятно: топли дни, по-хладни нощи и проливен дъжд през седмица. След дългата зима, през която разчистваше земята, Пийт успя да засади още осемдесет акра с памук. Банковите му заеми бяха изплатени и той се закле никога повече да не взема пари, като залага земята си. Всеки фермер знае обаче, че такива клетви не са обвързващи. Много неща бяха извън контрола му.
Нивите изглеждаха добре, но световните събития бяха тревожещи. В Европа Германия беше нахлула в Полша преди две години и беше избухнала война. На следващата година Хитлер започна да бомбардира Лондон, а през юни 1941 г. нападна Русия с най-голямата войска в историята. В Азия Япония от десет години воюваше с Китай. Успехът я беше тласнал да нахлуе в британски, френски и холандски колонии в Южния Тихи океан. Япония изглеждаше неудържима в желанието си да завладее изцяло Източна Азия. През август 1941 г. Съединените щати доставяха осемдесет процента от нефта на Япония. Когато президентът Рузвелт оповести пълно ембарго над нефта, японската икономика и военна мощ се оказаха застрашени.
Войната се разрастваше, а големият дебат беше колко дълго САЩ ще стоят отстрани. Пийт имаше много приятели все още на активна служба и нито един не беше на мнение, че страната им трябва да остане неутрална.
Осем години по-рано той беше напуснал армията със съжаление. Сега обаче не изпитваше никакви опасения за бъдещето си.
Беше свикнал с живота си на фермер. Той обожаваше жена си и децата, харесваше смяната на сезоните и ритъмът на сеитбата и брането го правеха щастлив. Беше на полето всеки ден, често на кон и съпровождан от Лайза, наглеждаше растежа на памука и си блъскаше главата как да се сдобие с още земя. Джоуел вече беше на петнайсет и когато не беше на училище и не вършеше безбройните си задължения във фермата, отиваше в гората с Пийт да дебне белоопашати елени и диви пуйки. Стела беше на тринайсет и оценките й бяха безупречни. Семейството вечеряше заедно всеки ден точно в седем и си говореха за всичко. Все по-често тема на разговорите им беше войната.
Като запасняк, Пийт беше сигурен, че скоро ще го мобилизират, и мисълта, че ще напусне дома си, го измъчваше. Гледаше присмехулно на старите си мечти за военна слава. Сега беше фермер, твърде възрастен за войник, поне според него самия. Знаеше обаче, че армията няма да се смути от възрастта му. Почти всяка седмица получаваше вест от свой приятел от „Уест Пойнт“, повикан на активна служба.
Заповедта пристигна на 15 септември 1941 г. Пийт трябваше да се яви във Форт Райли, Канзас, където беше базиран Двайсет и шести кавалерийски полк — неговата военна част, която вече беше във Филипините. Пийт помоли за трийсетдневна отсрочка, за да се погрижи за есенната си реколта, но му я отказаха.
На 3 октомври двамата с Лайза поканиха малка група приятели у дома, за да се сбогуват. Въпреки старанието на Пийт да успокои всички страхове събирането не беше весело. Имаше усмивки, прегръдки и пожелания за късмет, но страхът и напрежението бяха осезаеми. Пийт благодари на всички за техните мисли и молитви и им напомни, че хиляди млади мъже от цялата страна са мобилизирани. Светът беше на прага на нов мащабен военен конфликт, а в трудни времена бе нужна саможертва.
Новият свещеник Декстър Бел също присъстваше заедно със съпругата си Джаки. Бяха дошли в Клантън месец по-рано и бяха добре приети. Декстър беше млад и въодушевен, със завладяващо присъствие на амвона. Джаки имаше красив глас и беше запленила църквата с две солови изпълнения. Трите им деца бяха възпитани и мили.
След като гостите си тръгнаха, семейство Банинг и Флори дълго време седяха в дневната и се опитваха да забавят неизбежното. Стела се притискаше към баща си и се бореше със сълзите. Джоуел, подобно на Пийт, се стараеше да се държи стоически, като че ли всичко ще бъде наред. Пъхаше нови цепеници в огъня, докато останалите се топлеха край него, потиснати и уплашени от предстоящата несигурност. Накрая огънят угасна и стана време да си лягат. Следващият ден беше събота и децата щяха да спят до късно.