Генерал Кинг командваше приблизително седемдесет хиляди войници — най-голямата капитулация в американската история.
Пийт научи новината на 9 април и не повярва на ушите си. Той, Сал, Юинг и други войници от Двайсет и шести кавалерийски полк отначало мислеха да изчезнат в пущинака и да продължат да се сражават, но тази стратегия им се стори самоубийствена. Те нямаха сили дори за бягство. Заповядаха им да унищожат всички оръжия и боеприпаси, да изядат каквото намерят, да напълнят манерките си с вода и да се отправят на север да търсят японците. Хората бяха стъписани и съкрушени от предстоящата капитулация на някогашната горда американска армия. Ужасно се срамуваха.
Докато крачеха бавно, обзети от ужас, към тях се присъединяваха и други зашеметени и изпосталели американци и филипинци. Стотици войници се стекоха на пътя и закрачиха към несигурно, но безусловно неприятно бъдеще. Отдръпнаха се да пропуснат товарен камион, пълен с ранени американци. Върху капака седеше редник, стиснал пръчка с бяло знаме. Капитулация. Изглеждаше нереално.
Хората бяха уплашени. Японците имаха славата на жестоки окупатори. Всички бяха чели за техните военни престъпления в Китай — изнасилването на безброй жени, екзекуцията на военнопленници, плячкосването на цели градове. В същото време обаче донякъде се утешаваха с факта, че са американци, поради което попадаха под закрилата на международните закони, забраняващи малтретирането на военнопленници. Нали и Япония беше обвързана с Женевската конвенция?
Пийт, Сал и Юинг останаха заедно, докато се влачеха на север, за да се предадат. Прехвърлиха билото и пред очите им се разкри отвратителна гледка. Японски танкове се бяха строили в редица на една просека и чакаха. Зад тях имаше колона войници. В далечината самолетите продължаваха да бомбардират, оръдията продължаваха да стрелят.
— Хвърлете всичко японско, бързо! — провикна се някой.
Предупреждението беше повторено отново и отново по редиците, почти всички го чуха и светкавично се подчиниха. Японски монети и сувенири полетяха към изкопите. Пийт имаше само три малки консерви със сардини в джобовете си, плюс часовника и брачната си халка, едно одеяло, комплект войнишки прибори и слънчеви очила. Двайсет и един американски долара бяха зашити под платнения калъф на манерката му.
Към тях се приближиха японски войници, които размахваха пушки и крещяха на своя език. Всяка пушка имаше дълъг щик. Насочиха пленниците към едно поле, подредиха ги в редици и им заповядаха да мълчат. Един от японците говореше английски, колкото да издава заповеди. Наредиха им един по един да пристъпват напред и да изпразват джобовете си. Плесниците и юмручните удари бяха нещо нормално, но към джобовете им се нахвърлиха несдържано. Почти всичко беше откраднато или „конфискувано“. Слънчеви очила, фенерчета, фотоапарати, прибори за хранене, одеяла, монети, бръсначи и джобни ножчета.
Джак Уилсън от Айова стоеше точно срещу Пийт, когато един японски войник му се разкрещя. Джак имаше огледалце за бръснене в джоба си, което за зла беда се оказа произведено в Япония.
— Нипон! — кресна войникът.
Джак не отговори навреме и японецът стовари приклада на пушката си в лицето му. Джак се строполи на земята, а войникът продължи да го удря, докато той не изгуби съзнание. Други започнаха да удрят с юмруци пленниците, а офицерите им се смееха и ги насъскваха. Пийт беше изумен от внезапния изблик на насилие.
Скоро щяха да научат за убеждението на японците, че всяка монета, банкнота или дреболия, попаднала във военнопленниците, със сигурност е отнета от техните мъртви другари. А това изискваше мъст. Неколцина бяха пребити толкова жестоко, че не можеха да помръднат, но отмъщението достигна невъобразимия си апогей, когато един капитан, не от Двайсет и шести кавалерийски полк, изпразни джобовете си. Разярен японски редник му се разкрещя и му заповяда да пристъпи напред. Редникът беше намерил у него няколко йени и буквално откачи. Някакъв японски офицер застана отпред — висок и изпит, с много по-тъмна кожа — и се разкрещя на капитана. Удари го в корема, ритна го в слабините и когато той се свлече на четири крака, Черния японец, както щеше да се прочуе офицерът, извади сабята си с рязко движение, вдигна я над главата си с две ръце и я стовари върху тила на капитана. Главата му отхвърча от раменете и се търкулна на няколко метра. Кръвта рукна обилно, тялото на капитана потръпна за няколко секунди и застина.