Борис Китанов
Разпознаване и събиране на билки
УВОД
Отдавна се чувствуваше необходимостта от определител на билките в България, като се има предвид големият брой диворастящи растения, които се употребяват в народната и съвременната медицина — 750 вида от около 3300 вида, растящи в нашата страна. Тъй като книгата ще се ползува от хора с различна подготовка и образование, растенията не са подредени по систематичен ред, както са дадени във „Флора на България“ от Н. Стоянов, Б. Стефанов и Б. Китанов (т. I-II, 1966–1967 г.) и във „Флора на НР България“ (колектив), от която досега са излезли осем тома (1963–1982 г.).
При разделянето на билките на групи е възприет един практичен, ясно различим белег — баграта на цветовете. Приети са седем групи растения, като първата обхваща билките без цветове (папратовидните и голосеменните), втората — билките с жълти цветове, третата — с кафяви цветове или съцветия и т.н. В тези групи се включват всички разгледани в настоящата книга медицински растения. Когато цветовете на една билка имат различни багри, например когато даден вид в едни случаи образува бели, в друг случай розови или червени цветове, той се посочва и в групата на растенията с бели и в групата на растенията с розови или червени цветове, и то в съответните таблици. Описанието на растенията обаче се дава само на едно място. По практически съображения са възприети някои положения, които не съвпадат с преобладаващите сега схващания за систематиката на растенията. Така например папратовидните растения са посочени като един отдел, запазено е делението на двусемеделните растения на несрасловенечни и срасловенечни, което извънредно много улеснява работата с таблиците за определяне. Тези таблици са изработени съобразно с описаните билки, но когато се е налагало, са взети предвид и белезите на семейства, родове и видове, които не се разглеждат в книгата, за да се изтъкне различието им. За улесняване и проверка на определенията са дадени описания на всички билки както и цветни илюстрации. Наложително е обаче, преди да се използува книгата, интересуващият се да се запознае добре със съответната терминология и с частите на растенията, описани в раздел „Морфология на растенията“. Където е възможно, за родовете, които имат и други видове освен описания и не са отбелязани в таблиците за определяне, е даден характерен белег или белези, по които разглежданият вид се различава от всички останали.
Списъкът на растенията, употребявани в народната медицина, беше съставен главно от доц. к.ф.н. Иван Асенов, завеждаш катедра по фармакогнозия и ботаника при Фармацевтичния факултет на Медицинската академия в София. От големия брой видове — над 750, бяха избрани около 340, и то главно такива, които се употребяват както в съвременната медицина, така и в народната или пък са особено популярни в народната медицина. При това заслужава да се изтъкне, че почти всички видове растения, употребявани в съвременната медицина, се използуват и в народната, и то много отдавна. Това показва, че народната медицина в резултат на многовековен опит е установила лечебните свойства на голям брой растения, които постепенно се възприемат от съвременната медицина.
Поради редица обстоятелства доц. Ив. Асенов не можа да вземе участие в написването на тази книга. За положения от него труд изказвам моята благодарност.
Останалите растения, които се употребяват в народната медицина, биха могли евентуално да бъдат разгледани в друга книга с подобен характер.
РАЦИОНАЛНО СЪБИРАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА БИЛКИТЕ
В съвременната медицина все повече си пробива път тенденцията за всестранно използуване на лечебните растения, като в редица случаи те се предпочитат пред химичните, синтетични лекарства. Народната медицина, която у нас все още не е напълно проучена, дава нови, ценни данни за лечението на някои болести, които са труднолечими с познатите лекарствени средства. Достатъчно е да се спомене предложеният от народния лечител Иван Раев от с Шипка начин за лекуване на сънната болест с винен екстракт от корените на лудото биле, общоприето и известно сега под наименованието „българско лечение“ (Cura bulgara), откриването на нивалина, основаващ се също на народната медицина, и много други. Ето защо във висшите медицински институти от 1976 г. е въведен курс по фитотерапия. В Медицинската академия в София се откри клиника по фитотерапия, а във всички окръжни болници има кабинети по фитотерапия. През 1977 г. се утвърди програма за изпълнение на основните насоки на Държавния съвет на НР България за опазване, култивиране и рационално използуване на лечебните растения у нас до 1990 година.