2#. Дървета, храсти и тревисти растения. Цветовете с прост или двоен околоцветник (рядко без него), с добре развити тичинки и яйчник, в който са разположени семепъпките → Отдел Покритосеменни растения — MagnoUophyta.
БИЛКИ БЕЗ ЦВЕТОВЕ
(Папратовидни и Голосеменни растения)
ТАБЛИЦА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БИЛКИТЕ ОТ ОТДЕЛ ПАПРАТОВИДНИ РАСТЕНИЯ — PTERIDOPHYTA
1. Стъблото начленено, съставено от плътни възли и кухи междувъзлия. Листата недоразвити, с форма на зъбци и сраснали в прешленовидни влагалища. Спороносните класчета на върха на стъблото и разклоненията му → вж. 2
1#. Стъблото неначленено на възли и междувъзлия и с добре развити листа. Спорангиите разположени по долната повърхност на листата, в пазвите на листата или във връхни класчета (тогава стъблата са вилужно разклонени) → вж. 3
2. Спороносното, пролетното стъбло кафяво, безхлорофилно, просто, на върха със спороносно класче. Лятното стъбло зелено, разклонено, безплодно → Полски хвощ — Equisetum arvense L.
2#. Спороносното стъбло зелено, подобно на лятното, безплодно → Блатен хвощ — Equisetumpalustre L.
3. Растения без надземно стъбло. Листата излизат от коренището. Спорангиите разположени по долната повърхност на листата → вж. 4
3#. Растения с добре развити, тънки, вилужно разклонени стъбла с многобройни дребни листчета. Спорангиите разположени в пазвите на листата по средата на стъблото или във връхни класчета → вж. 11
4. Листата цели, пересто нарязани или вилужно раздвоени. Листните дялове в основата съединени помежду си → вж. 5
4#. Листата един или повече пъти перести → вж. 7
5. Листата цели, голи, подобни на език → Волски език — Phyllitis scolopendrium (L.) New.
5#. Листата пересто нарязани или неправилно вилужно разклонени → вж. 6
6. Листата отдолу гъсто покрити с ръждиви власинки → Златистапапрат — Ceterach officinarum DC.
6#. Листата напълно голи → Северноизтравниче — Asplenium septentrionale (L.) Hoffm.
7. Листата просто перести → вж. 8
7#. Листата два или повече пъти перести → вж. 9
8. Листните дялове дребни, закръглени. Спорангиите (сорите) линейно удължени → Обикновено изтравниче — Asplenium trichomanes L.
8#. Листните дялове сърповидно извити, по-едри. Спорите кръгли → Наваличе — Polystichum lonchitis (L.) Roth.
9. Сорите разположени под подбития листен ръб → Орлова папрат — Pteridiurnaquilinum (L.) Kuhn.
9#. Сорите разположени по страничните жилки на листата → вж. 10
10. Сорите бъбрековидни → Мъжка папрат — Aspidiumfilix-mas (L.) Schott.
10#. Сорите длъгнести или линейни → Женска папрат — Aihyriumfllix-femina (L.) Roth.
11. Спорангиите разположени в пазвите на обикновените листа по средата на стъблото. Растение без класчета → Иглолистен плаун — Lycopodium selago L.
11#. Спороносните листа събрани в класчета по върховете на клонките → Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.
СЕМ. ПЛАУНОВИ — LYCOPODIACEAE
Иглолистен плаун — Lycopodium selago L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо, вилужно разклонено стъбло, с изправени разклонения, високи до 30 см, гъсто облистени. Листажа линейни до ланцетни, разположени спирално, заострени, обикновено целокрайни, рядко слабо назъбени, корави, дълги 4–8 мм, припокриващи се. Спорангиите бъбрековидни, разположени в пазвите на средните стъблени листа (табло 1, фиг. 1).
По скални и каменливи места и между скални блокове във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила и Славянка, между 1500 и 2800 м н. в. Спороноси юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Бухалчест плаун — Lycopodium clavatum L.
Многогодишно тревисто растение с пълзящо по земята стъбло, дълго до 1 м, тънко, вилужно разклонено. От него излизат вертикално изправени, също дихотомично разклонени клонки. Листата малки, дълга 3–5 мм, линейни, шиловидни, завършващи с бяла власинка, дълга 2–3 мм, гъсто спирално разположени върху стъблото и клонките. Спороносните класчета са по 1–3, линейно-цилиндрични, дълги 3–6 мм, връхни, с тънка и дълга дръжка (1,5–15 см), по която се намират редуцира-ни и нарядко разположени жълтеникави назъбени и разперени листчетата. Листчетата на класчето са широко яйцевидни, назъбени, заострени 1 в основата им се намира по един бъбрековиден спорангий (табло 1, фиг. 2).