По сухи тревисти, песъкливи и каменливи места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти май — ноември.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Негbа Erodii cicutari). Използува се и в народната медицина.
СЕМ. СЕДЕФЧЕВИ — RUTACEAE
Росен — Dictamnus albus L.
Многогодишно тревисто растение с дебел вдървенял корен и изправено, в долната си част вдървеняло стъбло, високо 40–90 см, с миризма, подобна на канела, излъчвана от тъмни жлезисти власинки, разположени в горната му част, особено в областта на съцветието. Листата нечифтоперести, последователни, приседнали, с 7–13 почти кожести, едри ланцетни или яйцевидни, по ръба ситно назъбени листчета, дълги 1,5–5 см, широки 0,5–2,5 см, с тъмни приседнали точковидни жлезички по повърхността, само връхното често с дръжка. Цветовете слабо неправилни, събрани във връхно гроздовидно съцветие, жлезисто окосмено. Прицветниците линейно-ланцетни, влакнести; цветните дръжки жлезисто влакнести. Чашелистчетата 5, ланцетни, тъпи или заострени, дълги 5–6 мм, често венчевидно обагрени, голи или влакнести. Венчелистчетата 5, нееднакви, дълги 2–2,5 см, бяло-розови, с червени жилки и черни точковидни жлези; четирите венчелистчета изправени нагоре, а петото извито надолу. Тичинките 10, дъговидно извити надолу, дълги 3–3,5 см. Яйчникът горен, 5-гнезден. Плодът разпуклива 5-гнездна кутийка (табло 71, фиг. 1).
По сухи тревисти, каменливи и храсталачни места предимно върху варовит терен, и то главно, в по-топлите части на страната докъм 1200 м н. в. Цъфти май — юли.
В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Dictamni), който се изважда към края на лятото или в началото на есента. Има широко приложение и в народната медицина.
Растението трябва да се събира много внимателно, защото намиращите се по него жлезисти власинки могат да предизвикат сериозни възпаления по кожата и рани.
СЕМ. ТЕЛЧАРКОВИ — POLYGALACEAE
Голяма телчарка — Polygala major Jacq.
Многогодишно тревисто растение с коренище и с изправени прости, слабо окосмени, гъсто облистени стъбла, високи 20–50 см, в основата си без листни розетки. Листата последователни, дълги 1–3 см, широки 1,5–3 мм; долните обратно яйцевидни, тъпи, горните ланцетни до линейни, всички целокрайни и голи. Цветовете неправилни, розово-червени, рядко виолетови или бели, събрани във връхни гроздовидни съцветия, с (10) 30–60 цвята. Чашката 5-листна, с 2 по-едри, венчевидно обагрени листчета (крилца), дълги 10–12 мм, които са с 1/4 по-къси от тръбовидната част на венчето. Венчелистчетата 3, сраснали помежду си — долното изкривено (ладийка). Тичинките 8, сраснали в основата си в едно, а по-нагоре в две снопчета от по 4 тичинки. Яйчникът горен, с едно стълбче и на върха с 2 близалца. Плодът двугнездна сплескана кутийка (табло 71, фиг. 2).
Из ливади, тревисти места и храсталаци предимно в предпланинския и планинския пояс почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август.
В медицината се употребяват коренището с корените (дрога Radix et Rhizoma Polygalae majoris) и цялата надземна част (дрога Herba Polygalae).
СЕМ. СЛЕЗОВИ — MALVACEAE
1. Външната чашка съставена от 3 до основата си свободни листчета → Слез — Malva sylvestris L.
1#. Външната чашка съставена от 3–9 сраснали помежду си листчета → вж. 2
2. Външната чашка съставена от 3 сраснали листчета → Лаватера — Lavatera thuringiaca L.
2#. Външната чашка съставена от 6–9 сраснали листчета → Ружа — Althaea L.
Слез — Malva sylvestris L.
Двугодишно, по-рядко едногодишно или многогодишно тревисто растение с приповдигащи се или изправени разклонени стъбла, високи 30–120 см, гъсто покрити с разперени четинки, рядко голи. Листата последо вателни, дълги 2–8 см, широки 2,5–10 см, закръглено бъбрековидни, назъбени, долните слабо нарязани, горните по-дълбоко 3-7-делни, почти приседнали, отгоре разсеяно влакнести до голи, отдолу беловлакнести до въз-голи; листната дръжка окосмена, дълга до 20 см. Цветовете по няколко в пазвите на листата, в пазвени и връхни гроздовидни съцветия. Цветовете едри, 3–4 см в диаметър, на дръжка, дълга 1–4 см. Чашката двойна — същинска (вътрешната) с 5 листчета, дълги 5–6 мм, сраснали над средата, външната по-къса, с 3 свободни листчета. Венчелистчетата 5, свободни, на върха дълбоко врязани, дълги 12–30 мм, розово-червени, с по-тъмни надлъжни жилки. Тичинките многобройни, сраснали в тръбица. Яйчникът горен. Плодът дисковиден, 5–10 мм в диаметър, разпадащ се на 10–12 странично сплескани бъбрековидни плодчета (табло 71, фиг. 3).