По сухи тревисти места и храсталаци като бурен. Отглежда се и като декоративно растение. Цъфти април — септември. Употребява се в народната медицина.
Бледа ружа — Althaea pallida Willd.
Двугодишно тревисто растение с изправени прости или радзклонени стъбла, високи до 1,5 м. Листата с дръжка, дълга 0,5–15 см, закръглено сърцевидни, дълги 2–9 см, широки 2–10 см, долните плитко, горните по-дълбоко изрязани на 3–5 дяла, назъбени, гъсто космати. Цветовете 6–10 в диаметър, по един или по два в пазвите на листата, на дръжка, дълга 3–10 мм, при плода удължена и изправена. Външните чашелистчета дълги 10–18 мм, сраснали в долната си част, вътрешните дълги 12–20 мм, също сраснали в основата си. Венчелистчетата розови или розово-червени, в основата жълтеникави, дълги 30–45 мм, широко обратно яйцевидни, на върха дълбоко врязани, непокри-ващи се с краищата си. Тичинковата тръбица дълга 6–9 мм, гола. Плодът 10–20 мм в диаметър, разпадащ се на 32–45 плодни дяла.
По сухи тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август.
Употребяват се същите растителни части като на лечебната ружа.
СЕМ. БЯСНОДРЪВЧЕВИ — THYMELAEACEAE
Бясно дръвче — Daphne mezereum L.
Листопадно храстче, високо до 2 м, с изправени или възходящи, слабо разклонени клонки с жълтеникавосива кора, в горната си част прилегнало влакнести. Листата прости, последователни, събрани по върховете на клонките, дълги 3–10 см, широки 1,5–2,5 см, целокрайни, продълговато обратно яйцевидни, заострени, постепенно стеснени в къса дръжка, слабо ресничести. Цветовете се появяват рано напролет преди разлистването, спирално върху старите клонки, приседнали, разположени по 2–5 в пазвите на миналогодишните листа, образуващи рехави класовидни съцветия; цветовете са правилни или слабо неправилни, със силен аромат и са без прилистници. Околоцветникът прост, венчевиден, 4-делен, с прилегнало ресничеста тръбица, дълга 6–8 мм, и с тъпи, яйцевидни разперени делчета. Тичинките 8. Яйчникът горен, едногнезден, с късо стълбче и голямо кълбесто близалце. Плодът костилков, кълбовиден до яйцевиден, гол, с яркочервена месеста обвивка. Отровно! (табло 72, фиг. 1).
Среща се из сенчести и каменливи места във всички планински области на България между 600 и 2000 м н. в. Цъфти през март и април.
В съвременната медицина се използува кората му (Cortex Mezerei) Употребява се и в народната медицина.
СЕМ. БЛАТИЕВИ — LYIHRACEAE
Обикновена блатия — Lythrum salicaria h.
Многогодишно тревисто растение с изправено, почти 4-ръбесто стъбло, високо до 2 м, просто или разклонено в горната си част, късовлакнесто, рядко почти голо. Листата приседнали, в основата си сърцевидни, долните срещуположни или в прешлени по 3–4, ланцетни до удължено елиптични, дълги 3–12 см, широки 1–2 см, влакнести, средните срещуположни, горните често последователни, към върха обикновено заострени, целокрайни. Цветовете с къса дръжка (1–2 мм), с два малки опадливи прицветника, събрани по 2–4 в пазвите на най-горните листа и образуващи класовидно или гроздовидно съцветие. Чашката 6-листна, сраснала в тръбица, дълга 4–8 мм, на върха си с 6 зъбеца, между които са разположени 6 доста едри придатъчни зъбчета, дълги 2–3 мм. Венчелистчетата 6, розово-виолетови до бели, продълговато обратно яйцевидни, на върха обикновено закръглени, дълги 8–12 мм. Тичинките 12. Яйчникът горен. Плодът гола кутийка, разпукваща се надлъжно на две (табло 71, фиг. 6).
По влажни места, край реки и блата в цялата страна почти до 2000 м н.
в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват връхните стъблени части с цветовете (дрога Herba Salicariae). Прилага се и в народната медицина.
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
СРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ
1. Паразитни растения без зелени листа → вж. 2
1#. Растения със зелени листа → вж. 3
2. Растения с дебело изправено месесто стъбло → Горска майка — Lathraea squamaria L.
2#. Растения с тънко, нишковидно стъбло, увиващо се по други растения, по които паразитира → Сем. Кукувичопреждови — Cuscutaceae