3. Цветовете събрани в кошничка и обвити с обща обвивка от най-гор-нителиста → Сем,. Сложноцветни — Asteraceae
3#. Цветовете разположени по друг начин, рядко образуват главички, но тогава са без обща обвивка или листата са събрани по 4 или повече в прешлени → вж. 4
4. Яйчникът долен → Лечебна дилянка — Valeriana officinalis L.
4#. Яйчникът горен → вж. 5
5. Яйчникът външно разделен на 2 или 4 части, между които излиза стълбчето → вж. 6
5#. Яйчникът цял → вж. 7
6. Листата последователни. Тичинките 5. Цветовете правилни → Сем. Грапаволистни — Boraginaceae
6#. Листата срещуположни. Тичинките 4. Цветовете неправилни, двуустни → Сем. Устноцветни — Lamiaceae
7. Ниски храсти или дребни, пълзящи по земята храстчета → Сем. Пиренови — Ericaceae
7#. Тревисти растения → вж. 8
8. Цветовете неправилни → Кучешко живениче — Scrophularia canina L.
8#. Цветовете правилни → вж. 9
9. Тичинките разположени между венечните дялове → Сем. Игликови — Primulaceae
9#. Тичинките разположени срещу междините на венечните дялове → вж. 10
10. Блатно растение с листа на дълга дръжка, излизаща направо от коренището → Горчивче — Menyanthes trifoliata L.
10#. Сухоземни растения с развито стъбло и листа с друга форма → вж. 11
11. Листата срещуположни. Цветовете цилиндрични с разперена коронка, събрани в метличести съцветия → Червен кантарион — Centaurium erythraea Raf.
11#. Листата последователни. Цветовете единични, с фуниевидно венче → Обикновена поветица — Convolvulus arvensis L.
СЕМ. ПИРЕНОВИ — ERICACEAE
1. Листата игловидни → Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.
1#. Листата плоски → вж. 2
2. Малки планински храстчета с опадливи листа → вж. 3
2#. Храстчета и храсти с вечнозелени листа → вж. 4
3. Листата напълно целокрайни → Синя боровинка — Vaccinium uliginosum L.
3#. Листата по края назъбени → Черна боровинка — Vaccinium myrtillus L.
4. Цветовете по-дълги от 1 см с дълбоко 5-делно венче. Плодът разпуклива кутийка → Странджанска зеленика — Rhododendron ponticum L.
4#. Цветовете по-къси от 1 см, на върха си с 5 зъбеца. Плодът кокичка или сочен → вж. 5
5. Плодът сочен. Листата по ръба си голи → Червена боровинка — Vaccinium vitis-idaea L.
5#. Плодът кокичка. Листата по ръба си с гъсти и къдрави власинки (лупа!) → Мечо грозде —Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng.
Калуна — Calluna vulgaris (L.) Hull.
Вечнозелен храст с изправени клони, от почти голи до гъсто влакнести, висок 70–80 см, рядко до 1,5 м. Листата срещуположни, дребни, линейни, дълги 2,5–3,5 мм, керемидообразно припокриващи се, триръбести, с изпъкнала горна и вдлъбната долна страна, със стреловидна основа, по ръба грапави от големия брой къси четинки. Цветовете дребни, розови, събрани във връхни многоцветни гроздовидни съцветия. Чашката 4-делна, с дълги 3,0–3,5 мм, розово обагрени венчевидни листчета, под които се намират 4 яйцевидни прицветни листчета, образуващи втора, лъжлива чашка. Венчето също с 4 листчета, дълбоко 4-делно, камбановидно, по-късо от чашката, бледорозово. Тичинките 8. Яйчникът горен, със стълбче, малко по-дълго от чашката. Плодът 4-гнездна късо влакнеста кутийка (табло 72, фиг. 2).
По сухи каменливи и обезлесени терени и край дъбови гори в Странджа планина до 500 м н. в. Цъфти юли — октомври.
В медицината се използуват цъфтящите клонки (дрога Herba Callunae).
Странджанска зеленика — Rhododendronponticum L.
Изправен, силно разклонен вечнозелен храст или ниско дръвче, високо до 8 м. Листата последователни, дълги 6–25 см, широки 2–5 см, удължено елиптични, слабо заострени, стеснени към основата и преминаващи в дръжка, дълга 1–2,5 см, голи, целокрайни, кожести. Цветовете едри, 4–6 см в диаметър, единични или по няколко събрани във връхни чадърести съцветия; цветните дръжки дълги .1–3,5 см, голи. Чашката и венчето 5-делни. Чашката дисковидна, гола с 5 триъгълни зъбчета в горния си край, дълги 1–2 мм. Венчето дълго 3,5–6 см, 4–6 см в диаметър, фуниевидно, виолетово-розово до бледорозово, със закръглени венечни дялове, плитко врязани на върха; тръбицата дълга 1,5–2 см. Тичинките 10. Яйчникът горен, със стълбче, дълго 4,5–7 см, надвишаващо венечните дялове. Плодът суха цилиндрична 5-гнезна кутийка, дълга 17–28 мм. Отровно! (табло 72, фиг. 3).
Из сенчести гористи места, главно като подлес в букови гори в Странджа планина. Цъфти през май и юни.
В медицината се употребяват листата, клоните и цветовете.