Мечо грозде — Arctostaphylos uva-ursi (X. J Spreng.)
Вечнозелено полегнало или приповдигащо се, гъсто облистено храстче, високо до 1 м. Листата последователни, дълги 12–30 мм, широки 4–12 мм, продълговато обратно яйцевидни до лопатовидни, целокрайни, постепенно преминаващи в къса дръжка (до 3 мм), отдолу с ясно изпъкнала мрежа от жилки, голи, само по ръба си с гъсти, къдрави власинки, отгоре по-тъмно, отдолу по-светло зелени. Цветовете дребни, дълги 5–6 мм, кълбести, розови до бели, събрани във връхни увиснали гроздовидни съцветия; цветните дръжки дълги 1,5–2,5 мм, с клиновиден прицветник при основата им. Чашката и венчето звънчевидни, с по 5 зъбеца на върха, като венчето е почти 2 пъти по-дълго от чашката. Тичинките 10. Яйчникът горен. Плодът червен, сферичен, около 10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 1).
По сухи каменливи и скални поляни и из иглолистните гори на Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Славянка, Беласица и Осоговската планина между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти през гони и юли.
Ценно лебечно растение, чиито листа, събрани по време на цъфтежа, представляват дрогата Folia uvae-ursi. Употребява се и в народната медицина.
Червена боровинка, кокоз — Vaccinium vitis-idaea L.
Дребно вечнозелено храстче с полегнали или приповдигащи се клонки, високи до 30 см, влакнести. Листата последователни, елиптични или обратно овални, дълги 5–30 мм, широки 3–12 мм, почти целокрайни, на върха закръглени или слабо врязани, отдолу със светлокафяви приседнали жлези; листните дръжки дълги 1–3 мм, влакнести. Цветовете събрани по 3–10 във връхни гроздовидни съцветия с гъсто жлезисти ресничести цветни дръжки. Чашката с 4–5 зъбеца, жлезисто ресничеста. Венчето кълбесто, бледорозово, дълго 5–8 мм, 4-5-делно. Тичинките 8, по-рядко 10. Яйчникът долен. Плодът сферична, 5–10 мм в диаметър, сочна червеникава ягода, (табло 73, фиг. 2).
По каменливи и скални поляни и иглолистни гори в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи, Пирин, Беласица, Средна гора. Плана, Лозенска планина и Септемврийски рид (Ихтиманско). Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използуват листата (дрога Folia Vitis idaeae), които се събират преди цъфтежа. Употребяват се и в народната медицина.
Синя боровинка — Vaccinium uliginomm L.
Ниско храстче, високо до 50 см, с изправени клонки. Листата елиптични или обратно яйцевидни, дълги 5–30 мм, широки 4–15 мм, на къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете по 1–3 в групи, разположени по върховете на старите клонки, бледорозови. Цветните дръжки дълги 2–4 мм, голи. Чашката почти до основата си 4-5-делна. Венчето дълго 4–5 мм, издуто, с 4–5 зъбеца на върха. Тичинките 8–9. Яйчникът долен. Плодът почти сферичен, 7–10 мм в диаметър, синкав със зеленикава месеста част (табло 73, фиг. 3).
По каменливи и скални терени предимно във високопланинския пояс на Средна и Западна Стара планина, Средна гора, Витоша, Рила, Пирин, Западни и Средни Родопи, Осогово и Кървави камък (Трънско). Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Черна боровинка, брусника — Vaccinium myrtillus L.
Малко листопадно храстче, високо 15–50 см, с ръбести, тясно крилати клонки. Листата последователни, дълги 1–3 см, широки 6–15 мм, яйцевидни или продълговато яйцевидни, ситно назъбени, стеснени към върха си, голи, с къса дръжчица (1–1,5 мм). Цветовете единични, в пазвите на листата, с дръжчица, дълга 2,5–4,0 мм. Чашката паничковидна, почти цяла. Венчето 4-5-делно, розово-зелено, звънчевидно, дълго 4–6 мм. Тичинките 8–10. Яйчникът долен. Плодът сферична синкавочерна ягода, 6–10 мм в диаметър (табло 73, фиг. 4).
По каменливи, скални поляни, високопланински пасища, торфища и иглолистни гори. Среща се като обикновено растение във всички по-високи планини в България между 1000 и 2500 м н. в. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се употребяват листата (дрога Folia Myrtilli), които се събират през юли и август, и плодовете (дрога Fructus Myrtilli). Употребява се и в народната медицина.
СЕМ. ИГЛИКОВИ — PRIMULACEAE
1. Венчелистчетата светлорозови, обърнати назад. Листата напъстрени. Растение с грудка → Есенно бутурче — Cyclamenhederifolium Ait.
1#. Венчелистчетата червени или сини, изправени. Растение с тънко, изправено облистено стъбло и без грудка → Огнивче — Anagalis arvensis L.