Есенно бутурче — Cyclamen hederifolium Ait. (C. neapolitanum Ten.)
Многогодишно тревисто растение с подземна сплескала грудка, 3–15 см в диаметър. Листата излизат направо от грудката, на дълга дръжка (10–20 см), в общото си очертание са закръглени, дълги 3–14 см, широки 2–10 см, с 5–7 плитко назъбени дяла, в основата си сърцевидни, голи, прези-муващи. Цветовете единични, едри, на дръжка, дълга до 20 см, излизаща от грудката, по-дълга от листата. Чашката 5-делна, дълга 2,5–3,5 мм, с яйцевидни или триъгълни заострени делчета. Венчето 15–25 мм в диаметър, съставено от 5 доста дълги, сраснали в основата си и обърнати назад светло-розови листчета. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът кълбеста кутийка, дълга 6–10 мм; плодните дръжки се завиват спирално и заравят плода в почвата, където узрява. Отровно! (табло 72, фиг. 4).
По каменливи места и храсталаци в северните предпланински склонове на Стара планина (Търновско и др.), Източни и Средни Родопи, Средна гора, Лозенска планина, Струмската долина, Конявска планина, Славянка, долината на р. Места и на други места докъм 600 м н. в. Цъфти август — октомври.
В съвременната медицина се използуват грудките (дрога Tubera Cyclaminis). Употребява се и в народната медицина.
Огнивче — Anagalis arvensis L.
Едногодишно или двугодишно голо тревисто растение с приповдигащо се или изправено стъбло, високо 10–30 см, четириръбесто, разклонено от основата си. Листата срещуположни, приседнали, яйцевидни или продълговато яйцевидни, отдолу с черни точици, дълги до 1,5 см, широки до 1 см, целокрайни. Цветовете по един в пазвите на листата, на дълга дръжка (до 3,5 см), значително удължаваща се след прецъфтяването. Чашката дълга 4–5 мм, почти до основата си 5-делна, със ситно назъбени голи клиновидни дялове. Венчето оранжево-червено или синьо, дисковидно, широко 6–7 мм, почти до основата си 5-делно, с обратно яйцевидни, слабо изрязани делчета, широки 8–13 мм, по гърба си ситно ресничести. Тичинките 5, сраснали в основата си. Яйчникът горен. Плодът кълбеста разпукваща се кутийка, дълга 1–1,5 мм, гола (табло 74, фиг. 1).
По сухи тревисти места, орници, край пътища и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти май — септември.
В съвременната медицина се използува цялата надземна част (дрога Herba Anagalis), която се събира през юли и август. Използува се и в народната медицина.
Забележка. Вж. и при билки със сини и синьо-виолетови цветове.
СЕМ. ТИНТЯВОВИ — OENTIANACEAE
Червен кантарион — Centaurium erythraea Raf. (Erythraeacentaurium Pers.j)
Едногодишно или двугодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 30–40 см, голо, четириръбесто, разклонено в горната си част. Приосновните листа събрани в розетка, продълговато обратно яйцевидни, дълги 0,5–2 см, тъпи; стъблените срещуположни, продълговато ланцетни или линейно-ланцетни, дълги 3–4 см, заострени, всички целокрайни. Цветовете събрани на върха на стъблото и разклоненията му в многоцветни щитовидни метлици. Чашката във вид на тръбица, на горния си край 5-делна. Венчето обикновено розово-червено, сраснало в тясна тръбица, на върха с 5-делна коронка. Тичинките 5, прикрепени с дръжките си към тръбицата на венчето. Яйчникът с тънко стълбче и двуразделно близалце. Плодът кутийка, дълга около 10 мм. Понякога листата, чашката и прицветнииите са ситно жлезисти (табло 74, фиг. 2).
По сухи тревисти и каменливи места, из ливади, храсталаци и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използуват цъфтящите стръкове (дрога Herba Centaurii), отрязани на 15–20 см под върха. Има много голяма употреба и в народната медицина.
СЕМ. ГОРЧИВЧЕВИ — MENYANTHACEAE
Горчивче — Menyanthes trifoliata L.
Многогодишно блатно тревисто растение с пълзящо коренище. Листата прикрепени направо към коренището на дълги голи дръжки (10–20 см), разширени в основата си в ципесто влагалище, с 3-делна петура, с целокрайни елиптични дялове, дълги 3–12 см, широки 1,5–5 см. Цветоносният стрък безлистен, висок 15–40 см, а съцветието връхно, гроздовидно, дълго 2–7 см и се удължава след прецъфтяването. Чашката 5-листна, сраснала до средата, дълга 2–3 мм. Венчето розово, фуниевидно, 10–14 мм в диаметър, с дълга тръбица, с дълбоко разделена коронка, дяловете на която са покрити отвътре с гъсти власинки. Тичинките 5. Яйчникът горен, с нишковидно стълбче и двуделно близалце. Плодът почти топчеста кутийка, 7–8 мм в диаметър, разпукваща се по два шева (табло 74, фиг. 3).