Выбрать главу

СЕМ. УСТНОЦВЕТНИ — LAMIACEAE (LABIATAE)

1. Горната устна липсва, долната 5-делна → Подъбиче — Teucrium L.

1#. Венчето ясно двуустно → вж. 2

2. Тичинките 2 → Мускатна какула — Salvia sclarea L.

2#. Тичинките 4 → вж. 3

3. Листата дълбоко дланевидно разсечени и снабдени с дълга дръжка . → Дяволска уста — Leonuruscardiaca L.

3#. Листата с друга форма → вж. 4

4. Чашката широко звънчевидна, дълга 1,5–2 см, широка 1 см. Цветовете едри, дълги 2,5–4 см → Кошутина — Melittis melissophyllum L.

4#. Чашката цилиндрична, много по-къса и тясна. Цветовете по-дребни → вж. 5

5. Чашката ясно двуустна. Долната устна с 2, горната с 3 зъбеца → вж. 6

5#. Чашката не е двуустна → вж. 7

6. Всичките листа цели, целокрайни, дребни. Тичинките обикновено стърчат отстрани на горната устна → Мащерка — Thymus L.

6#. Листата обикновено назъбени или изрязани. Тичинките скрити под горната устна → Черновръх — Clinopodium vulgare L.

7. В основата на долната устна върху горната и повърхност се намират два силно изпъкнали конични израстъка → Петниста бударица — Galeopsistetrahit L.

7#. Долната устна без подобни израстъци → вж. 8

8. Прицветниците елиптично яйцевидни, покриващи се керемидооб-разно, към края на цъфтежа образуват класчета, събрани в метлица. Тичинковите дръжки (в горната си част) разперени встрани → Риган — Origanum vulgare L.

8#. Прицветниците с друга форма. Тичинките не са разперени → вж. 9

9. Листата целокрайни → Планинска чубрица — Satureja montana L.

9#. Листата назъбени → вж. 10

10. Чашката с 10 дълбоки надлъжни бразди. Цветовете събрани в групи, снабдени с обща дръжка → Капела — Balloia nigra L.

10#. Чашката без дълбоки надлъжни бразди. Цветовете не са събрани в група с обща дръжка → Ранилист — Stachys L.

Подъбиче — Teucrium L.

1. Листата с къса дръжка. Цветовете по 2–6 в пазвите на листата, като прешлените са сближени и се образува връхно гроздовидно съцветие → Обикновено подъбиче — Т. chamaedrys L.

1#. Листата приседнали. Цветовете по 2–6 в пазвите на листата, но цветните прешлени са раздалечени и не се образува връхно съцветие → Луково подъбиче — T. scordium L.

Луково подъбиче — Teuciium scordium L.

Табло 75

Многогодишно тревисто растение с издънки, миришещи на лук. Стъблото изправено, окосмено, четириръбесто, високо 10–40 см. Листата срещуположни, продълговато яйцевидни или продълговати, дълги 1,5–3 см, широки 4–12 мм, едро назъбени. Цветовете неправилни, дълги 8–10 мм, с къса дръжка. Чашката дълга 3–5 мм, тръбесто-звънчевидна, с 5 заострени зъбеца, вълнеста. Венчето червено, рядко бяло с червени точки, дълго 6–10 мм, 2 пъти по-дълго от чашката, двуустно, но горната устна привидно липсва, тъй като е разцепена на две, като двете й половинки се изместват към долната устна, поради което тя изглежда 5-делна. Тичинките 4 и стърчат извън венчето, като страничните две са по-дълги от средните. Яйчникът горен. Орехчетата дълги около 1 мм, кафяви (табло 75, фиг. 4).

По влажни песъкливи места, ливади, край реки, в изкопи предимно в по-топлите части на страната докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.

Обикновено подъбиче — Teuciium chamaedrys L.

Табло 76

Многогодишно тревисто растение с полегнали или изправени четири-ръбести стъбла, високи до 50 см, в основата си слабо вдървенели, разклонени, покрити, както и листата, с дълги разперени власинки. Листата срещуположни, с къса дръжка, към основата клиновидни, дълги 1–4,5 см, широки 0,5–2 см, от всяка страна с по 4–8 почти тъпи зъбеца. Цветните прешлени са в горната част на стъблото и образуват гроздовидно съцветие. Чашката тръбеста, с 5 зъбеца. Венчето неправилно, двуустно, привидно едноустно, дълго 10–16 мм, почти 2 пъти по-дълго от чашката, розово-червено, рядко бяло. Тичинките 4. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 76, фиг. 1).

По тревисти места и храсталаци в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти май — септември.

В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Teucrii chamaedrys или Herba Chamaedrys), която се събира по време на цъфтежа, без приосновните вдървенели части на стъблата. Използува се и в народната медицина.

Кошутина — Melittis melissophyllum L.

Многогодишно тревисто растение с изправено четириръбесто нераз-клонено стъбло, високо 20–70 см, вълнесто окосмено.