Листата срещуположни, едри, дълги 2–15 см, широки 2–8 см, продълговати до овални, назъбени, с редки власинки и с дръжка, дълга до 3 см. Цветовете неправилни, по 1–3 в пазвите на горните листа, с дръжка, дълга 4–10 мм. Чашката широко звънчевидна, с 10 жилки, дълга 1,5–2,5 см, широка 1 см, слабо двуустна, с дълги разперени власинки. Венчето дълго 25–40 мм, двуустно, розово, бяло или яркочервено, почти голо; горната му устна вдлъбната, долната 3-делна, средният дял на която е почти 2 пъти по-дълъг от страничните, на върха разширен и по ръба назъбен. Тичинките 4, разположени успоредно под горната устна. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, сплескани (табло 75, фиг. 5).
Среща се доста често из храсталаци и гори почти до 2000 м н. в. Цъфти май — август. Употребява се в народната медицина.
Петниста бударица — Galeopsis tetrahit L.
Едногодишно тревисто растение с изправено четириръбесто стъбло, високо 15–50 см, силно окосмено, разклонено, под възлите често задебелено. Листата срещуположни, долните яйцевидни, по-нагоре яйцевидно-ланцетни или ланцетни, заострени, назъбени, окосмени, дълги 3–8 см, широки 1,5–5 см, с дръжки, дълги до 4 см. Цветовете неправилни, събрани по 2–7 в гъсти прешлени по върховете на разклоненията, с ланцетни, заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 12–14 мм, с 5 бодливи, заострени зъбеца. Венчето розово или пурпурно, двуустно, с черновиолетови петна от вътрешната страна, особено по долната устна, дълго 15–30 мм, с тръбица, малко по-дълга от чашката, в горната си част разширена. Горната венечна устна вдлъбната във вид на шлем и назъбена; долната триделна с обратно сърцевиден среден дял, при основата си снабден с два кухи израстъка като рогчета. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 сплескани орехчета в дъното на чашката (табло 76, фиг. 2).
По сухи тревисти и каменливи места и из посевите в цяла България докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — август.
В медицината се използува цъфтящата надземна част (дрога Herba Galeopsidis).
Дяволска уста — Leonurus cardiaca L.
Многогодишно тревисто растение с вдървеняло късо коренище. Стъблото изправено, четириръбесто, кухо, високо до 2 м, силно разклонено, често червеновиолетово и покрито с власинки. Листата срещуположни, с меки власинки или почти голи, долните закръглени или яйцевидни, на дълга дръжка (до 4 см), почти до средата си дланевидно.3-7-делни, дълги 7–12 см; горните продълговато елиптични или ланцетни, в основата си клиновидни, плитко 3-делни, с ланцетни, рядко остро назъбени дялове. Цветовете неправилни, приседнали, разположени по 10–20 в прешлени в пазвите на горните листа и образуват дълго до 30 см класовидно съцветие с раздалечени прешлени, с линейни прицветници, дълги до 3 мм. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 3–8 мм, почти гола, с 5 твърди, закривени навън зъбеца. Венчето светлочервено, тръбесто, в основата си отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна длъгнеста, вдлъбната; долната 3-делна, с тъпи дялове. Тичинките 4, стърчащи извън венечната тръбица, двете по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадащ се на 4 тристенни орехчета (табло 76, фиг. 3).
По тревисти и буренясали места в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юли — септември.
В съвременната медицина се използува цъфтящата надземна част заедно с листата (дрога Herba Leonuri). Употребява се и в народната медицина.
Капела — Ballota nigra L.
Многогодишно тревисто растение с изправено, силно разклонено и окосмено стъбло, високо до 130 см, четириръбесто, по-късно червеникаво или синьовиолетово. Листата срещуположни, яйцевидни, долните закръглени, с дръжка, дълга до 5 см; горните заострени, назъбени, дълги 3–10 см, широки 2–6 см, почти приседнали. Цветовете неправилни, на дръжка, дълга 1–1,5 см, събрани по 4–10 в пазвите на горните листа на групи върху обща цветна дръжка в полусенници, с къси заострени прицветници. Чашката тръбесто-звънчевидна, дълга 9–13 мм, с 5 еднакви шиловидни зъбеца, правилна, окосмена. Венчето розововиолетово, рядко бяло, окосмено, отвътре с пръстен от власинки, двуустно — горната устна удължена, слабо вдлъбната, долната 3-делна, с по-едър обратно сърцевиден дял. Тичинките 4, скрити под горната устна, двете по-къси. Яйчникът горен. Орехчетата яйцевидни, гладки (табло 78, фиг. 1).
По буренясали места, край стоборите и др. в цялата страна докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — септември. Употребява се в народната медицина.