Ранилист — Stachys L.
1. Венечната тръбица отвътре без пръстен от власинки. Цветоносният стрък безлистен или само с 2–3 чифта листа. Чашката с 5 жилки → → Лечебен ранилист — Stachys officinalis L.
1#. Венечната тръбица отвътре към горния си край с пръстен от власинки. Цветоносното стъбло равномерно облистено от по-голям брой листа.
Чашката с 10 жилки → Германски ранилист — Stachys germanica L.
Германски ранилист — Stachys germanica L.
Многогодишно тревисто растение с изправено, просто или слабо разклонено стъбло, високо до 120 см, гъсто разперено, окосмено. Листата срещуположни, беловълнести, назъбени; долните яйцевидни или продълговато яйцевидни, дълги до 12 см, и широки до 6 см, със сърцевидна основа, с дълга дръжка; горните продълговати, приседнали. Цветовете почти приседнали в пазвите на горните листа — прешлените сбити, съставени от голям брой цветове (10–50), гъсто покрити с дълги бели власинки и образуващи привидно класовидно съцветие. Чашката тръбеста, дълга 6–12 мм, 5-делна, с нееднакви зъбци. Венчето светлорозово, двуустно, с окосмена горна устна, дълго 15–25 мм. Тичинките 4, скрити под горната устна. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 орехчета (табло 77, фиг. 2).
По тревистите и буренливи места и из храсталаците из цяла България докъм 1200 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
Лечебен ранилист — Stachys officinalis (L. J Trev.)
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и изправено чети-риръбесто стъбло, високо до 1 м, неразклонено, покрито с обърнати надолу твърди власинки, с 2–3 двойки раздалечени стъблени листа. Останалите листа разположени в розетка при основата на стъблото; те са продълговато яйцевидни, в основата сърцевидни, тъпи, едро назъбени, дълги 3–12 см, широки 2–5 см, окосмени или голи, с дръжка, дълга 4–12 см, стъблените срещуположни, с къса дръжка. Цветовете неправилни, тъмночервени или розови, събрани в пазвите на горните листа и по върха на стъблото в гъсти класовидни съцветия; прицветните листчета подобни на стъблените, но ио-дребни, дълги до 2 см. Чашката тръбесто-звънчевидна, 5-делна, в долната си част гола, дълга 10–15 мм, по зъбците с власинки. Венчето двуустно, 5-листно, горната устна вдлъбната, долната 3-делна, с по-широк среден дял, дълъг 15–17 мм, окосмено. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи орехчета (табло 77, фиг. 1).
По тревисти места и храсталаци в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти юни — септември.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Негbа Betonicae), която се събира по време на цъфтежа, а така също и коренището (дрога Rhizoma Betonicae). Употребява се често и в народната медицина.
Планинска чубрица — Satureja montana L.
Многогодишно тревисто растение или полухрастче с вдървеняло в основата си стъбло, високо до 50 см, с изправени цветоносни клонки, голи или пухести. Листата срещуположни, обратно ланцетни или тясно ланцетни, широки 2–6 мм, дълги до 3 см, целокрайни, заострени, голи или по ръба си ресничести, с подобни на точки жлези. Цветовете по 3–5 на обща дръжка в пазвите на листата, образуващи общо класовидно съцветие. Чашката тръ-беста, с 10 жилки, късовлакнеста, правилна, с приседнали жлези и 5 шиловидни зъбеца, равни на тръбицата. Венчето — неправилно, двуустно, розо-вочервено до розово-виолетово, дълго до 12 мм; горната устна цяла, долната 3-делна, с червени петна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-дълги. Яйчникът горен. Плодът разпуклив на 4 сухи орехчета (77, фиг. 3)
По сухи каменливи места почти изключително върху варовик в южните части на страната докъм 1300 м н. в. Цъфти юли — септември. Употребява се в народната медицина.
Черновръх — Clinopodium vulgare L.
Многогодишно тревисто растение с приповдигащо се или изправено четириръбесто стъбло, високо 30–80 см, обикновено неразклонено, мъхнато. Листата срещуположни, с дръжка, дълга около 1 см, овално ланцетни или овални, дълги 2–6,5 см, широки 1–3 см, закръглени на върха и към основата, назъбени, слабо окосмени. Цветовете яркочервени, приседнали, събрани от 1–4 в плътни многоцветни прешлени в пазвите на горните листа, обкръжени с обвивка От многобройни, по-дълги от чашката нишковидни прицветници, покрити с дълги разперени власинки. Цветните дръжки дълги 2–3 мм. Чашката тръбеста, дълга 8–10 мм, с 13 жилки, двуустна. Венчето двуустно, дълго 12–22 мм, два пъти по-дълго от чашката, горната устна плоска, врязана, долната триделна. Тичинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 сухи гладки орехчета (табло 76, фиг. 4).