Среща се из храсталаци и гори в цялата страна почти до 2000 м н. в. Цъфти през юни и юли. Употребява се в народната медицина.
Риган — Origanum vulgare L.
Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и изправено четириръбесто стъбло, често от основата разклонено, високо до 90 см, покрито с разперени власинки. Листата срещуположни, на къса дръжка (3–10 мм), продълговато яйцевидни, дълги 2–4 см, широки 0,8–2,5 см, целокрайни или слабо, неясно назъбени, на върха заострени, с власинки и приседнали жлези. Цветовете разположени в пазвите на едри, керемидооб-разно припокриващи се зелени или червеникави прицветници, събрани в продълговати класчета, разположени като метлица. Чашката звънчевидна, с 5 еднакви зъбеца, с пръстен от власинки при отвора, с 13 жилки. Венчето неясно двуустно, светлочервено или виолетоворозово, с врязана горна устна, образувана от срастването на две венчелистчета, долната 3-делна. Ти-чинките 4, скрити под горната устна, две по-къси. Яйчникът горен. Плодът сух, разпадаш се на 4 орехчета (табло 77, фиг. 4).
Из храсталаци и каменливи места в цялата страна, почти до горната граница на гората. Цъфти юни — септември. В съвременната медицина се използуват цветоносните връхни части (дрога Herba Origani), които се събират по време на цъфтежа. Употребява се широко и в народната медицина.
Мащерка — Thymus sp. Diversae
Родът Thymus е полиморфен и е представен у нас с редица видове, трудно различими дори и от ботаниците, поради което тук се дава обща характеристика на рода. Всички видове съдържат етерични масла и се използуват еднакво в официалната и народната медицина.
Многогодишни тревисти растения с пълзящи или полегнали, силно разклонени, леко вдървенели в основата си четириръбести стъбла, с приповдигащи се цветоносни стъбла, високи 20–40 см. Листата срещуположни, целокрайни, приседнали или с къса дръжка, линейно-ланцетни, яйцевидни или елиптични с подобни на точки жлези и жлезисти власинки, голи или ресничести. Цветовете розови и червени до бели, разположени в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати кълбести, класо-видни или метличести съцветия. Чашката цилиндрична или звънчевидна, двуустна, с широка 3-делна горна и 2-делна долна устна. Венчето неясно двуустно с врязана горна и 3-делна долна устна. Тичинките 4, стърчащи отстрани на горната устна. Яйчникът горен. Плодът се разпада на 4 яйцевидни орехчета (табло 78, фиг. 2).
Широко разпространени са по сухи тревисти и каменливи места от низините почти до високопланинския пояс. Цъфтят през лятото.
В съвременната медицина се използуват цъфтящите надземни части (дрога Thymus Serpilli). Имат голяма употреба и в народната медицина.
Мускатна какула — Salvia sclarea L.
Двугодишно, по-рядко многогодишно тревисто растение с изправено, четириръбесто стъбло, високо до 1,20 м, на върха разклонено, гъсто покрито с жлезисти власинки. Листата срещуположни, едри, дълги до 30 см, широки 20 см, зелени, с жлезисти власинки, продълговато сърцевидни, неправилно назъбени, със сърцевидна основа, долните с дълга дръжка (до 7 мм), горните приседнали. Цветовете по 2–6 в пазвите на най-горните листа, като образуват дълго до 40 см мётличесто разклонено съцветие. Прицветниците приседнали, яйцевидно-сърцевидни, с основата си частично обхващащи стъблото, едри, покриващи целия прешлен, ципести, обикновено розово обагрени. Цветовете на дръжка, дълга 2–4 мм. Чашката тръбеста, двуустна, с шиловидно заострени зъбци, покрита с жлезисти власинки. Венчето розово или виолетово, дълго 2–3 см, слабо двуустно, с цяла, шлемовидна, странично сплескана горна устна и 3-делна долна. Тичинките 2. Яйчникът горен. Плодните орехчета дълги около 2 мм (табло 78, фиг. 3).
По сухи тревисти и каменливи, предимно варовити терени в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юни — август. Употребява се в народната медицина.
СЕМ. ЖИВЕНИЧЕВИ — SCROPHULARIACEAE
Кучешко живениче — Scrophularia canina L.