Из храсталаци, сметища, край сгради и на други места в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти юли — октомври.
В съвременната медицина се употребяват връхната стъблена част (дрога Herba Artemisiae) и коренът (дрога Radix Artemisiae). Има приложение и в народната медицина.
Обикновен гингер, магарешки бодил — Onopordon acanthium L.
Двугодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо до 3 м, в горната част разклонено, почти до върха с 2–3 широки надлъжни крила, с бодли, дълги до 5 мм, сивовлакнесто. Листата последователни, приседнали, поодълговати, дълги до 35 см, широки до 20 см, заострени, към основата си стеснени, пересто изрязани на широко триъгълни назъбени дялове, по края с бодли, дълги 5–6 мм, горните приседнали. Кошничките едри, 5–6 см в диаметър, единични или по няколко по върховете на клонките.
Обвивните листчета на кошничките при върха си шиловидно стеснени и завършват с остри жълтеникави бодли. Всички цветове тръбести, дълги 14–25 мм, двуполови, с дълбоко 5-делно яркочервено до розово венче. Цветното легло месесто, покрито с вдлъбнатини, назъбени по краищата си. Плодовете обратно яйцевидни, дълги 4–5 мм, голи, на върха с хвърчилка, дълга 7–9 мм, с многобройни власинки, сраснали в основата си в пръстен, отделящ се от плода (табло 80, фиг. 1).
По сухи тревисти и буренясали места, край пътища и сгради в цялата страна докъм 1400 м н. в. Цъфти юни — септември.
В медицината се използуват цветните кошнички (дрога Flores Onopordi), листата (дрога Folia Onopordi) и връхните стъблени части (дрога НегЬа Onopordoms Acanthi).
Бял трън — Silybium marianum (L.) Gaertn.
Едногодишно или двугодишно едро тревисто растение с изправено просто или слабо разклонено стъбло, високо до 1,5 м, набраздено, почти голо. Листата последователни, голи, с бяло мрежовидно жилкуване, с едри, изрязани триъгълни дялове, завършващи с жълтеникавобели бодли, дълги до 8 мм; горните приседнали и обхващат стъблото; приосновните много едри, дълги 25–50 см, широки 12–25 см, на дълга дръжка. Цветните кошнички едри, 2,5–4 см в диаметър, разположени поединично по върховете на разклоненията. Обвивните листчета разположени в няколко реда, с бодли по ръба си и с един по-едър бодил на върха, дълъг 2–5 см. Всички цветове тръбести, яркочервени. Плодовете обратно овални, сплескани и без ребра, Дълги 6–8 мм, на върха си с хвърчилка (табло 79, фиг. 2).
Среща се из пустеещи места, край пътища и сгради, предимно в южните части на страната. Цъфти май — август.
В съвременната медицина се използуват плодовете (дрога Semen Silybi, Fructus Cardii Marianae). Намира приложение и в народната медицина.
Безстъблена решетка — Carlina acanthifolia All.
Многогодишно тревисто растение с цилиндричен вертикален корен, но без стъбло. Листата дълги 10–30 см, широки 6–15 см, в розетка, продълговати до овални, с дръжка, пересто изрязани, с почти триъгълни бодливи дялове, от долната страна беловълнести. Кошничката единична, голяма (3–12 см в диаметър), плътно прилегнала към земята, в средата на листната розетка. Външните обвивни листчета ланцетни, с къс бодил, (25–30 мм), средните дълги 35–55 мм, жълтеникави, линейни, гребенесто бодливи, а вътрешните разперени, лимоненожълти. Всички цветове тръбести, отначало бледожълти, по-късно червеникави. Плодовете длъгнести, влакнести, с хвърчилка от перести власинки (табло 79, фиг. 3).
По тревисти и каменливи места, по-често в планините между 800 и 2000 м н. в. Цъфти юни — октомври.
В съвременната медицина се употребява коренът (дрога Radix Cattinae). Използува се и в народната медицина.
Голям репей — Arctium lappa L.
Двугодишно тревисто растение с дебел вретеновиден месест корен. Стъблото изправено, набраздено, високо до 1,5 м, разклонено, вълнесто окосмено. Листата последователни, сърцевидно-яйцевидни, с дръжка, почти целокрайни, отдолу влакнести, приосновните много едри, широки до 50 см, дълги до 30 см. Кошничките едри, 3–4 см в диаметър, събрани в едро съцветие, обвивните листчета зелени, шиловидни, на върха кукесто извити. Цветовете червени, тръбести. Плодовете тъмнокафяви, леко сплеснати, дълги 6–7 мм (табло 79, фиг. 4).
По буренясали, запустели и необработени места, дворове и др. в цялата страна докъм 1500 м н. в. Цъфти юни — октомври.
В съвременната медицина се използува коренът (дрога Radix Bardanae), който се изважда през есента на първата година или през пролетта на втората.