Из пукнатини на скали в цяла България до високопланинския пояс. Спороноси юни — октомври. Надземната част се използува в народната медицина.
Златиста папрат — Ceterach officinarum DC.
Многогодишно растение с късо коренище, от което излиза снопче презимуващи кожести листа, дълги 5–25 см, дълбоко пересто нарязани на 9–20 последователно разположени, продълговати до полукръгли, целокрайни или слабо вълнисти дялове, отгоре голи, зелени, отдолу покрити гъсто с ръждиви влакна, под които са скрити сорите. Листната дръжка по-къса от петурата, обикновено към основата черно-кафява (табло 2, фиг. 4).
Разпространена е в цяла България докъм 1500 м н. в. главно в пукнатини на варовити скали, като преобладава в по-южните части на страната. Спороноси май — октомври.
В народната медицина се използува надземната част, която се събира през лятото.
Волски език — Phyllitis scolopendriurn (L.) New.
Многогодишна папрат с късо коренище, от което излизат сравнително едри, 10–60 см дълги кожести листа, голи, презимуваши, с широко линейна до линейно-ланцетна петура, широка 5–7 см, целокрайна или слабо вълновидна, със сърцевидна основа. Дръжката къса. Сорите линейни, дълги, наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8–18 мм (табло 3, фиг. 1).
По влажни сенчести скалисти места главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс докъм 1400 м н. в. Спороноси юли — август.
По-рано растението се е прилагало в официалната медицина, а сега само в народната. Използува се цялата надземна част, която се събира през лятото.
СЕМ. ЖЕНСКОПАПРАТОВИ — ATHYRIACEAE
Женска папрат — Athyrium filix-femina (L.) Roth.
Многогодишно тревисто растение с късо, дебело, косо разположено коренище, покрито с кафяви люспи. Листата сравнително нежни, едри, дълги до 150 см, светлозелени, двойно до тройно перести, в обшото си очертание продълговати, към основата и върха постепенно стеснени. Листните дялове дълги 3–25 см, линейно-ланцетни, а делчетата продълговати, дро напилени, дълги 3–20 мм. Сорите яйцевидни до бъбрековидни, с неопадващо покривало (табло 3, фиг. 2).
Среша се сравнително често по влажни, сенчести и гористи места, Главно в по-високите планини, където достига докъм 2 000 м н.в. Спороноси юни — септември. Коренището се използува в народната медицина.
СЕМ. МЪЖКОПАПРАТОВИ — ASP1DIACEAE
Мъжка папрат — Aspidium filix,-mas (L.) Schott.
Многогодишно тревисто растение с дебело, късо кафяво коренище, гъсто покрито с останки от листни дръжки, от върха на което излиза снопче едри листа, дълги до 150 см и широки до 25 см. Листната дръжка е 2–4 пъти по-къса от петурата, дебела до 5 мм, покрита, както и оста на петурата, с многобройни кафяви люспи. Петурата е продълговато ланцетна до елиптично-ланцетна, към върха постепенно стеснена, в по-голямата си част напълно переста, с пересто разделени дялове, които от своя страна са пересто разсечени, като делчетата им са свързани в основата си и са тъпо назъбени. На върха си листът е пересто разсечен. Сорите бъбрековидни, разположени от двете страни на средната жилка. Покривалата са голи, бъбрековидни, неопадливи (табло 3, фиг. 3).
Среща се често по сенчести влажни места из гори и храсталаци в цялата страна, като в планините стига докъм 1800 м н. в. Спороноси юли — септември.
В медицината се използува коренището (дрога Rhizoma Filicis-maris), което се изважда през март или през септември — октомври. Използува се широко и в народната медицина.