По сенчести скалисти места и гори във всички наши планини между 900 и 2400 м н. в., предимно на силикатен терен. Спороноси юли — септември. Отварата от листа се употребява в народната медицина.
ТАБЛИЦА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БИЛКИТЕ ОТ ОТДЕЛ ГОЛОСЕМЕННИ РАСТЕНИЯ — PINOPHYTA
1. Храстчета с начленени стъбла и клонки, които са срещуположни или събрани по 3–4 в прешлен. Листата по 2–4, недоразвити и сраснали в осно-вата си и във вид на влагалищни люспици. Зрелите семена с месеста черве-на обвивка → Ефедра — Ephedra distachya L.
1#. Дървета и храсти с неначленени клони и с добре развити игловидни листа. Плодовете дървенисти (шишарки) или месести, сини или червени → вж. 2
2. Дърво. Листата игловидни, разположени по клонките в снопчета по 2. дълги 3–4 см. Плодът шишарка → Бял бор — Pinus sylvestris L.
2#. Храсти. Листата игловидни, къси, дълги 1,0–2,0 см, разположени в прешлени по 3. Плодът месест → вж. 3
3. Плодът червен → Червена хвойна — Juniperus oxycedrus L.
3#. Плодът син → вж. 4
4. Храст с вертикално или почти вертикално издигащи се главни клони и стъбла. Иглите заострени, бодливи, прави, дълги до 2,0 см → Обикновена хвойна — Juniperus communis L.
4#. Полегнали или разпрострени храсти с отделни издигащи се клони.
Иглите меки, дъговидно извити, дълги до 1,5 см → Сибирска хвойна — Juniperus sibirica Burgs.
СЕМ. БОРОВИ — PINACEAE
Бял бор — Pinus sylvestris L.
Дърво с червеникавокафява кора, високо до 40 м. Листата игловидни, опадат след 2–3 години, обикновено дъговидно извити, по 2 в снопчета. Шишарките най-често в групи по 1–3, със слабо извита надолу дръжка, голи, длъгнесто яйцевидни, дълги 3–6 см, широки 2,0–3,5 см. Шишарковите люспи ромбични, изпъкнали, без черно пръстенче около пъпчето (табло 4, фиг. 1).
Образува големи чисти насаждения или в примес с други иглолистни почти във всички наши планини до 2200 м н. в.
В съвременната медицина се използуват боровите пъпки (Turiones Pini), намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано напролет преди разпукването им. Използува се в народната медицина.
СЕМ. КИПАРИСОВИ — CUPRESSACEAE
Обикновена хвойна — Juniperus communis L.
Храст, много рядко ниско дръвче, с червеникавокафяви леторасли и си-во-кафява кора. Листата игловидни, в пререз триъгълни, с жлебовидна горна страна и белезникава средна линия, дълги до 2,0 см, широки до 1,0–1,5 мм, разположени по 3 в последователни прешлени, на върха заострени. Месестите „плодчета“ почти приседнали, синкавочерни, в диаметър 6–9 мм (табло 4, фиг. 4).
Единично или групово по сухите и каменливи склонове, скали, храсталаци и като подлес в широколистни и иглолистни насаждения докъм 1500–1700 м н.в. Не се среща в равнините.
В съвременната медицина се използуват месестите „плодчета“ (Fruсtus Juniperi), които се берат през есента (септември — ноември). Има широко приложение и в народната медицина.
Сибирска хвойна — Juniperus sibirica Burgs.
Храстче, високо до 1 м. Иглите гъсто разположени, къси, обикновено възтъпи, сравнително меки, небодливи. Плодчетата в диаметър 7–8 мм, черно-сини (табло 4, фиг. 3).
Широко разпространена е по високите планини — Стара планина, Витоша, Рила, Пирин над 1700 м н. в., където често покрива големи площи. Употребява се в медицината както обикновената хвойна.
Червена хвойна — Juniperus oxycedrus L.
Храст, рядко малко дръвче, високо до 14 м, с разперена корона. Иглите дълги до 2,5 см, широки до 2 мм, силно бодливи, отгоре жлебовидни, с две белезникави тесни ивици от двете страни на средната жилка, отдолу лъскаво зелени, с изпъкнал среден ръб. „Плодчетата“ почти приседнали, кълбести или слабо сплескани, в диаметър 6–10 мм, червено-кафяви, лъскави, обикновено без налеп (табло 4, фиг. 2).
Доста разпространен вид в южните, по-топли части на страната. Среща се поединично или образува храсталаци главно по сухите и припечни предпланински склонове на Източни и Средни Родопи, по южните склонове на Стара планина, в Струмската долина, по Черноморското крайбрежие и др. докъм 1000 м н. в. „Плодчетата“ на червената хвойна се използуват в народната медицина.