СЕМ. ЕФЕДРОВИ — EPHEDRACEAE
Ефедра — Ephedra distachya L.
Силно разклонено, прешленесто начленено храстче, високо до 50 см, със зелени фотосинтезиращи, изправени или полегнали клонки. Листата недоразвити, дребни, безцветни люспици, дълги до 2 мм. Размножителните органи еднополови. Мъжките се състоят от тичинки, обвити с две ципести, сраснали в основата си листчета, а женските са по 1–3 по върховете на клонките, с по 2–4 двойки покривни листчета, които при узряването стават месести, сочни, червеникави (табло 4, фиг. 5).
Среща се сравнително рядко из скалисти и песъчливи места по Черноморското крайбрежие, край Девня и Айтос, в Странджа, Западна Стара планина (Белоградчишко, Михайловградско), Софийско (с. Долни Паса-рел), Родопите (Асеновградско).
В медицината се използуват стръковете (дрога Herba Ephedrae), които се берат по време на цъфтежа.
БИЛКИ С ЖЪЛТИ ЦВЕТОВЕ
ТАБЛИЦА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ГОЛЕМИТЕ ДЯЛОВЕ НА ОТДЕЛ ПОКРИТОСЕМЕННИ (ЦВЕТНИ) РАСТЕНИЯ — MAGNOLIOPHYTA
1. Околоцветникът прост, чашковиден или венчевиден, съставен от 6 еднакво обагрени листчета, или околоцветникът липсва, или във вид на люспици → Едносемеделни растения — Monocotyledonae
1#. Околоцветникът двоен, съставен от чашка и венче, или прост с друг брой листчета → Двусемеделни растения — Dicotyledonae
2. Чашката и венчето, респ. простият околоцветник, съставени от сво-одни, несраснали помежду си листчета, много рядко сраснали до известна степен → Несрасловенечни растения — Archichlamydeae.
2#. Чашката и венчето, респ. простият околоцветник, съставени от сраснали помежду си листчета → Срасловенечни растения — Metachlamydeae
ДВУСЕМЕДЕЛНИ РАСТЕНИЯ
НЕСРАСЛОВЕНЕЧНИ РАСТЕНИЯ
1. Паразитно храстче, прикрепено върху клонките на други дървета → Бял имел — Viscum allbum L.
1#. Растения с корени в почвата → вж. 2
2. Дървета или храсти → вж. 3
2#. Тревисти растения, рядко полухрасти → вж. 8
3. Листата прости — целокрайни, назъбени или изрязани по най-различен начин → вж. 4
3#. Листата сложни, съставени от по няколко или много листчета с една обща дръжка. Тичинките 10, сраснали с дръжките си в тръбица, или 9, сраснали и една свободна → Сем. Бобови — Fabaceae
4. Околоцветникът недоразвит и е заместен от 2 жлези → Сем. Върбови — Salicaceae
4#. Околоцветникът двоен, съставен от чашка и венче → вж. 5
5. Листата разположени по две срещуположно → Дрян — Cornus mas L.
5#. Листата разположени последователно → вж. 6
6. Тичинките много на брой — повече от 10 → Сем. Липови — Тiliасеае
6#. Тичинките по-малко от 10 → вж. 7
7. Бодлив храст с триразделни шипове, разположени по дължината на клонките. Листата назъбени, овални до елиптични, дълги 2,5–5,5 см. Плодът сочна червена ягода → Киселтрън — Berberis vulgaris L.
7#. Небодлив храст с широко елиптични целокрайни листа, дълги 3–10 см, наесен почервеняващи. Плодът костилков, сух → Смрадлика — Cotinus coggygris Scop.
8. Околоцветникът прост, съставен от един ред листчета, или липсва → вж. 9
8#. Околоцветникът съставен от два или повече кръга листчета, от които вътрешният или вътрешните кръгове, обагрени жълто, съставляват венчето → вж. 13
9. Растение без околоцветник. Листата теснолинейни. Растение с бял млечен сок → Обикновенамлечка — Euphorbia cyparissias L.
9#. Растения с прост околоцветник. Листата с друга форма. Растения без млечен сок или със сок, но не бяло обагрен → вж. 10
10. Яйчникът горен или яйчниците много на брой → Сем. Лютикови — Ranunculaceae.
10#. Яйчникът долен → вж. 11
11. Тичинките4-5 → Сем. Сенникоцветни — Apiaceae
11#. Тичинките 8–12 → вж. 12
12. Цветовете единични. Околоцветникът тръбест, в долната, част мехуресто подут, а на върха продължен — във вид на езиче. Листата целокрайни.
Тичинките 12 → Вълча ябълка — Aristolochia clematitis L
12#. Цветовете събрани в плоско щитовидно съцветие. Околоцветникът — плосък, четириделен. Листата назъбени. Тичинките 8 → Алтънче — Chrysosplenium altemifolium L.
13. Цветовете неправилни → вж. 14