13#. Цветовете правилни → вж. 15
14. Тичинки 10, сраснали с дръжките си във вид на тръбица, или 9, сраснали, а десетата свободна → Сем. Бобови — Fabaceae.
14#. Тичинковите дръжки до основата свободни → Сем. Резедови — Resedaceae.
15. Венчелистчета сраснали подобно на звънче, с 5 дяла на върха си → Сем. Тиквови — Cucurbitaceae.
15#. Венчелистчетата свободни, несраснали → вж. 16
16. Тичинките много на брой — повече от 15 → вж. 17
16#. Тичинките малко на брой — до 10, рядко до 15 → вж. 21
17. Тичинките сраснали в едно или три снопчета → Жълт кантарион — Hypericum perforatum (L.)
17#. Тичинковите дръжки свободни → вж. 18
18. Яйчникът само един → Сем. Макови — Papaveraceae.
18#. Яйчниците два или много, по изключение един плодник, но тогава чашката двойна → вж. 19
19. Листата плоски, дебели, месести, целокрайни, събрани в основата ща стъблото → Белоцветендебелец — Sempervivum leucanthum Рапс.
19#. Листата не са месести → вж. 20
20. Тичинките и венчелистчетата прикрепени върху плодното легло → Сем. Розоцветни — Rosaceae.
20#. Тичинките и венчелистчетата прикрепени под ложето → Сем. Лютикови — Ranunculaceae.
21. Плодът бодлив, покрит с шипове. Листата сложни, нечифтоперести → Трабузан — Tribulus terrestris L.
21#. Плодът не е бодлив. Листата с друга форма → вж. 22
22. Плодниците няколко или много на брой → вж. 23
22#. Плодникът само един → вж. 24
23. Листата месести, приседнали → Сем. Дебелецови — Crassulaceae.
23#. Листата не са месести и винаги имат дръжка → Сем. Розоцветни — Rosaceae.
24. Листата прости, целокрайни или назъбени → вж. 25
24#. Листата сложни, съставени от две, три или повече листчета, или дълбоко изрязани, или насечени на дялове → вж. 27
25. Стълбчетата 3 → Ушно плюскавиче — Silene otites (L.) Wib.
25#. Стълбчето само едно → вж. 26
26. Яйчникът долен → Пупалка — Onagra biennis L.
26#. Яйчникът горен → Сем, Кръстоцветни — Brassicaceae
27. Стълбчетата 2 → Сем. Сенникоцветни — Apiaceae.
27#. Стълбчето едно или недоразвито → вж. 28
28. Плодът кутийка. Тичинките 8–10 → Седефче — Ruta graveolens L.
28#. Плодът шушулка или шушулчица → Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae.
СЕМ. ВЪРБОВИ — SALICACEAE
Върба — Salix L.
1. Листата поне отдолу сребристо влакнести → ,. Бяла върб а — S. alba L.
1#. Листата съвършено голи → Крехка върба — S. fragilis L.
Бяла върба — Salix alba L.
Дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25–30 м. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по-късно голи. Листата ланцетни, последователни, дълго заострени, дълги 5–12 см, широки 1–3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, с малки прилистници (1,5–2,0 см), които са тясно ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Листните дръжки къси, на върха с 1–2 жлези. Цветовете събрани в цилиндрични реси, развиващи се едновременно с листата и без околоцветник. Ресите с мъжки цветове са дълги до 7 см и дебели до 1 см, с жълтеникави или зеленикави продълговати при-цветнини. Тичинките 2, свободни, два пъти по-дълги от припветниците. Женските реси са дълги до 5 см и дебели — до 0,5 см. Плодът кутийка, дълга до 5 мм (табло 5, фиг. 1).
Среща се край реки и блата в цялата страна докъм 1700 м н. в. Цъфти март — май.
В съвременната медицина се използува върбовата кора (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет. Използува се широко и в народната медицина.
Крехка върба — Salix fragilis L.
Дърво, високо до 25 м, с жълтеникави чупливи млади клонки, съвършено голи. Листата дълги 6–15 см, широки 1,5–4,0 см, ланцетни до яйцевидно-ланцетни, дълго заострени, напилено назъбени, отгоре тъмнозелени, отдолу сиво-зелени, старите голи. Дръжките дълги 1,0–1,4 см, на върха с 1–2 белезникави жлези (брадавички). Прилистниците полусърцевидни. Клонките, носещи ресите, са с целокрайни листа, а прицветниците са обратно яйцевидни, отгоре дълговлакнести. Мъжките реси дълги до 5 см, а женските до 7 см. Плодната кутийка с дръжка, 2–3 пъти по-дълга от задната жлеза (табло 5, фиг. 2).
Край реки и блата в цялата страна заедно с бялата върба. Цъфти март — май.
В съвременната медицина намира приложение като заместител на кората от бяла върба, а в народната медицина се използува както бялата върба.
СЕМ. ИМЕЛОВИ — LORANTHACEAE