Бял имел — Viscum album L.
Голо полупаразитно храстче със стъбло, високо до 100 см, вилужно разклонено. Листата срещуположни, жълто-зелени, месести, презимуващи, продълговати до ланцетни, дълги 2–8 см, широки до 3 см, целокрайни, с 3–7 успоредни жилки без разклонения. Цветовете дребни, еднополови, събрани в сбити групички по 5–7 в пазвите на листата. Двудомно растение. Мъжките цветове с 4-делно венче, без чашка и с 4 тичинки, сраснали с дяловете на венчето, а женските със слабо забележима 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета във вид на месести люспи. Яйчникът долен. Плодът бяла кълбеста лепкава едносеменна ягода, която полепва по краката на птиците и по този начин се пренася по други дървета (табло 5, фиг. 3).
Паразитира върху различни овощни и други (широколистни и иглолистни) дървета. Често се среща в Източна България, по-рядко в останалите части на страната. Цъфти март — май.
В съвременната медицина се използуват листата заедно с клонките (дрога Herba Visci) или само листата (Folia Visci), които се берат през март и април. Широко се използува и в народната медицина.
СЕМ. КОПИТНИКОВИ –_ ARISTOLOCHIACEAE_
Вълча ябълка — Aristolochia clematitis L.
Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище и изправено стъбло, високо до 1 м, обикновено неразклонено, голо. Листата последователни, на дълга дръжка, широко яйцевидно-сърцевидни или бъбрековидни, дълги 3–15 см, целокрайни. Цветовете събрани по няколко (2–8) в пазвите на листата. Околоцветникът прост, венчевиден, неправилен, тръ-бест, в долната си част слабо разширен, а в горната удължен във вид на езиче, дълъг 2–3 см, светложълт. Тичинките 6, сраснали със стълбчето. Яйчникът долен. Плодът крушовидна кутийка, дълга 2–5 см. Отровно! (табло 5, фиг. 4).
Из тревисти места, в окопни култури и др. Цъфти юли — август.
В съвременната медицина се използува главно коренът (дрога Radix Aristolochiae), по-рядко надземната част Herba Aristolochiae). Има широко приложение и в народната медицина.
СЕМ. КАРАМФИЛОВИ — CARYOPHYLLACEAE
Ушно плюскавиче — Silene otites (L.) Wibel
Многогодишно тревисто растение с изправено неразклонено стъбло, високо 30–80 см, в долната част четинесто окосмено, в горната голо с няколко лепливи жлезисти пръстена. Приосновните листа събрани в розетка, лопатовидни, постепенно стеснени в дръжка, дълги до 10 см, широки до 1,5 см, целокрайни, отгоре голи, отдолу четинесто окосмени; стъблените листа срещуположни, линейни, заострени. Съцветието гъсто, гроздовидно до почти класовидно, дълго до 35 см. Цветовете изправени, еднополови, с дълга дръжка и ципести прицветници, дълги до 1 мм. Чашката цилиндрична, дълга 4–6 мм, с 10 успоредни жилки, гола, с 5 тъпи зъбеца. Венчето жълто, дълго 4–6 мм, съставено от 5 лопатовидно линейни венчелистчета. Тичинките 10, разположени в два кръга. Яйчникът горен, гол. Стълбчетата 3. Плодът кутийка, дълга 3,5–5 мм, удължено яйцевидна, приседнала, при основата си тригнездна, на върха с 6 зъбчета (табло 6, фиг. 1).
Рядко по сухи тревисти и каменливи места в цялата страна докъм 1600 м н. в. Цъфти април — юли. Използува се в народната медицина.
СЕМ. ЛЮТИКОВИ — RANUNCULACEAE
1. Околоцветникът прост — венчевиден или чашковиден → вж. 2
1#. Околоцветникът съставен от чашка и венче, които се различават добре помежду си → вж. 4
2. Околоцветникът чашковиден, по-къс от тичинките. Цветовете събрани по много във връхни метловидни съцветия → Дребно обичниче — Thalictrumminus L.
2#. Околоцветникът венчевиден, по-дълъг от тичинките. Цветовете единични или по няколко → вж. 3
3. Листата цели, сърцевидни до бъбрековидни, повече от 3 на брой → Блатняк — Calthapalustris L.
3#. Листата дланевидно 3-делни, три на брой → Жълта съсънка — Anemoneranunculoides L.
4. Чашелистчетата 3 → Жълтурче — Ranunculus flcaria L.
4#. Чашелистчетата 5–8 → вж. 5
5. Венчелистчетата продълговато елиптични, в двата си края стеснени, на брой 12–20 → Гороцвет — Adonis vernalis L.
5#. Венчелистчетата яйцевидни, на горния край разширени, на долния стеснени, обикновено 5 на брой, рядко 8–10 → вж. 6
6. Средният листен дял на приосновните листа с дръжка → Пълзящо лютиче — Ranunculusrepens L.
6#. Средният листен дял приседнал, без дръжка → Обикновено лютиче — Ranunculus acris L.